1 A nd it came about in the month Nisan, in the twentieth year of King Artaxerxes, that wine was before him, and I took up the wine and gave it to the king. Now I had not been sad in his presence.

А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. И понеже не бях изглеждал по-рано посърнал пред него,

2 S o the king said to me, “Why is your face sad though you are not sick? This is nothing but sadness of heart.” Then I was very much afraid.

затова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

3 I said to the king, “ Let the king live forever. Why should my face not be sad when the city, the place of my fathers’ tombs, lies desolate and its gates have been consumed by fire?”

И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.

4 T hen the king said to me, “What would you request?” So I prayed to the God of heaven.

Тогава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог;

5 I said to the king, “If it please the king, and if your servant has found favor before you, send me to Judah, to the city of my fathers’ tombs, that I may rebuild it.”

после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

6 T hen the king said to me, the queen sitting beside him, “How long will your journey be, and when will you return?” So it pleased the king to send me, and I gave him a definite time.

Царят пак ми каза (като седеше при него и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И на царя беше угодно да ме изпрати, като му определих срок.

7 A nd I said to the king, “If it please the king, let letters be given me for the governors of the provinces beyond the River, that they may allow me to pass through until I come to Judah,

Казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми бъдат дадени писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юдея,

8 a nd a letter to Asaph the keeper of the king’s forest, that he may give me timber to make beams for the gates of the fortress which is by the temple, for the wall of the city and for the house to which I will go.” And the king granted them to me because the good hand of my God was on me.

и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.

9 T hen I came to the governors of the provinces beyond the River and gave them the king’s letters. Now the king had sent with me officers of the army and horsemen.

И така, дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох царските писма. (А царят беше пратил с мене военачалници и конници.)

10 W hen Sanballat the Horonite and Tobiah the Ammonite official heard about it, it was very displeasing to them that someone had come to seek the welfare of the sons of Israel. Nehemiah Inspects Jerusalem’s Walls

А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, се оскърбиха твърде много затова, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израелтяните.

11 S o I came to Jerusalem and was there three days.

Така дойдох в Йерусалим и прекарах там три дни.

12 A nd I arose in the night, I and a few men with me. I did not tell anyone what my God was putting into my mind to do for Jerusalem and there was no animal with me except the animal on which I was riding.

Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мен, освен добитъка, на който яздех.

13 S o I went out at night by the Valley Gate in the direction of the Dragon’s Well and on to the Refuse Gate, inspecting the walls of Jerusalem which were broken down and its gates which were consumed by fire.

Излязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън.

14 T hen I passed on to the Fountain Gate and the King’s Pool, but there was no place for my mount to pass.

После минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех.

15 S o I went up at night by the ravine and inspected the wall. Then I entered the Valley Gate again and returned.

Тогава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах.

16 T he officials did not know where I had gone or what I had done; nor had I as yet told the Jews, the priests, the nobles, the officials or the rest who did the work.

А по-видните мъже не знаеха къде ходих или какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата.

17 T hen I said to them, “You see the bad situation we are in, that Jerusalem is desolate and its gates burned by fire. Come, let us rebuild the wall of Jerusalem so that we will no longer be a reproach.”

Тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.

18 I told them how the hand of my God had been favorable to me and also about the king’s words which he had spoken to me. Then they said, “Let us arise and build.” So they put their hands to the good work.

И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен, още и за думите, които царят ми беше казал. И те отговориха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

19 B ut when Sanballat the Horonite and Tobiah the Ammonite official, and Geshem the Arab heard it, they mocked us and despised us and said, “What is this thing you are doing? Are you rebelling against the king?”

А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?

20 S o I answered them and said to them, “ The God of heaven will give us success; therefore we His servants will arise and build, but you have no portion, right or memorial in Jerusalem.”

А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме; затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.