1 I cry aloud with my voice to the Lord; I make supplication with my voice to the Lord.

(По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

2 I pour out my complaint before Him; I declare my trouble before Him.

Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

3 W hen my spirit was overwhelmed within me, You knew my path. In the way where I walk They have hidden a trap for me.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

4 L ook to the right and see; For there is no one who regards me; There is no escape for me; No one cares for my soul.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 I cried out to You, O Lord; I said, “You are my refuge, My portion in the land of the living.

Към Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

6 “ Give heed to my cry, For I am brought very low; Deliver me from my persecutors, For they are too strong for me.

Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

7 “ Bring my soul out of prison, So that I may give thanks to Your name; The righteous will surround me, For You will deal bountifully with me.”

Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.