1 N ow about that time Herod the king laid hands on some who belonged to the church in order to mistreat them.

Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло.

2 A nd he had James the brother of John put to death with a sword.

Уби с меч Йоановия брат Яков;

3 W hen he saw that it pleased the Jews, he proceeded to arrest Peter also. Now it was during the days of Unleavened Bread.

и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.

4 W hen he had seized him, he put him in prison, delivering him to four squads of soldiers to guard him, intending after the Passover to bring him out before the people.

И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата.

5 S o Peter was kept in the prison, but prayer for him was being made fervently by the church to God.

И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него. Освобождаването на Петър

6 O n the very night when Herod was about to bring him forward, Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains, and guards in front of the door were watching over the prison.

През същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата охраняваха тъмницата.

7 A nd behold, an angel of the Lord suddenly appeared and a light shone in the cell; and he struck Peter’s side and woke him up, saying, “Get up quickly.” And his chains fell off his hands.

И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.

8 A nd the angel said to him, “Gird yourself and put on your sandals.” And he did so. And he said to him, “Wrap your cloak around you and follow me.”

Ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ела след мен.

9 A nd he went out and continued to follow, and he did not know that what was being done by the angel was real, but thought he was seeing a vision.

И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.

10 W hen they had passed the first and second guard, they came to the iron gate that leads into the city, which opened for them by itself; and they went out and went along one street, and immediately the angel departed from him.

А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

11 W hen Peter came to himself, he said, “Now I know for sure that the Lord has sent forth His angel and rescued me from the hand of Herod and from all that the Jewish people were expecting.”

А Петър, когато дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.

12 A nd when he realized this, he went to the house of Mary, the mother of John who was also called Mark, where many were gathered together and were praying.

И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят.

13 W hen he knocked at the door of the gate, a servant-girl named Rhoda came to answer.

Когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да разбере кой е.

14 W hen she recognized Peter’s voice, because of her joy she did not open the gate, but ran in and announced that Peter was standing in front of the gate.

И щом позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

15 T hey said to her, “You are out of your mind!” But she kept insisting that it was so. They kept saying, “It is his angel.”

А те ѝ казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което им казва, е вярно. Тогава ѝ казаха: Това е неговият ангел.

16 B ut Peter continued knocking; and when they had opened the door, they saw him and were amazed.

А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

17 B ut motioning to them with his hand to be silent, he described to them how the Lord had led him out of the prison. And he said, “Report these things to James and the brethren.” Then he left and went to another place.

А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ от тъмницата. И като им каза: Известете за това на Яков и братята, излезе и отиде на друго място.

18 N ow when day came, there was no small disturbance among the soldiers as to what could have become of Peter.

А като се съмна, сред войниците настана немалък смут - какво ли се е случило с Петър.

19 W hen Herod had searched for him and had not found him, he examined the guards and ordered that they be led away to execution. Then he went down from Judea to Caesarea and was spending time there. Death of Herod

А Ирод, като го потърси и не го намери, разпита стражарите и заповяда да бъдат предадени на смърт. И слезе от Юдея в Цезарея и там живееше. Смъртта на Ирод Агрипа Първи

20 N ow he was very angry with the people of Tyre and Sidon; and with one accord they came to him, and having won over Blastus the king’s chamberlain, they were asking for peace, because their country was fed by the king’s country.

А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската.

21 O n an appointed day Herod, having put on his royal apparel, took his seat on the rostrum and began delivering an address to them.

И в един определен ден Ирод, облечен в царски одежди, седна на престола и държа реч пред тях.

22 T he people kept crying out, “The voice of a god and not of a man!”

А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

23 A nd immediately an angel of the Lord struck him because he did not give God the glory, and he was eaten by worms and died.

И понеже не въздаде слава на Бога, в същия миг един ангел от Господа го порази и беше изяден от червеи, и умря.

24 B ut the word of the Lord continued to grow and to be multiplied.

А Божието слово нарастваше и се разпространяваше.

25 A nd Barnabas and Saul returned from Jerusalem when they had fulfilled their mission, taking along with them John, who was also called Mark.

И Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Йерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, когото наричаха Марк.