1 W hen you sit down to dine with a ruler, Consider carefully what is before you,

Когато седнеш да ядеш с началник, прегледай добре какво има пред тебе;

2 A nd put a knife to your throat If you are a man of great appetite.

постави ограничение на гърлото си, ако си лаком;

3 D o not desire his delicacies, For it is deceptive food.

не пожелавай вкусните му ястия, защото те са примамливи гозби.

4 D o not weary yourself to gain wealth, Cease from your consideration of it.

Не се старай да придобиеш богатство, изостави тази си мисъл.

5 W hen you set your eyes on it, it is gone. For wealth certainly makes itself wings Like an eagle that flies toward the heavens.

Устремиш ли към него очите си - вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила - както орел, който лети към небето.

6 D o not eat the bread of a selfish man, Or desire his delicacies;

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия,

7 F or as he thinks within himself, so he is. He says to you, “Eat and drink!” But his heart is not with you.

защото каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе.

8 Y ou will vomit up the morsel you have eaten, And waste your compliments.

Залъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш добрите си думи.

9 D o not speak in the hearing of a fool, For he will despise the wisdom of your words.

Не говори на безумния, защото той ще презре разумността на думите ти.

10 D o not move the ancient boundary Or go into the fields of the fatherless,

Не премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата,

11 F or their Redeemer is strong; He will plead their case against you.

защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

12 A pply your heart to discipline And your ears to words of knowledge.

Предай сърцето си на поука и ушите си - към думи на знание.

13 D o not hold back discipline from the child, Although you strike him with the rod, he will not die.

Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре.

14 Y ou shall strike him with the rod And rescue his soul from Sheol.

Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада. Наставления на мъдър баща към син

15 M y son, if your heart is wise, My own heart also will be glad;

Сине мой, ако сърцето ти бъде мъдро, то и на моето сърце ще е драго.

16 A nd my inmost being will rejoice When your lips speak what is right.

Да! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.

17 D o not let your heart envy sinners, But live in the fear of the Lord always.

Сърцето ти да не завижда на грешните, а да пребъдва в страх от Господа цял ден,

18 S urely there is a future, And your hope will not be cut off.

защото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да загине.

19 L isten, my son, and be wise, And direct your heart in the way.

Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя.

20 D o not be with heavy drinkers of wine, Or with gluttonous eaters of meat;

Не бъди между онези, които се напиват с вино, между невъздържани хора, които преяждат с месо,

21 F or the heavy drinker and the glutton will come to poverty, And drowsiness will clothe one with rags.

защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят и сънливостта ще облече човека с дрипи.

22 L isten to your father who begot you, And do not despise your mother when she is old.

Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

23 B uy truth, and do not sell it, Get wisdom and instruction and understanding.

Купувай истината и не я продавай, също и мъдростта, поуката и разума.

24 T he father of the righteous will greatly rejoice, And he who sires a wise son will be glad in him.

Бащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост от него.

25 L et your father and your mother be glad, And let her rejoice who gave birth to you.

И така, нека се веселят твоят баща и твоята майка и да се възхищава онази, която те е родила.

26 G ive me your heart, my son, And let your eyes delight in my ways.

Сине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища,

27 F or a harlot is a deep pit And an adulterous woman is a narrow well.

защото блудницата е дълбока яма и чуждата жена е тесен ров.

28 S urely she lurks as a robber, And increases the faithless among men.

Да! Тя причаква като за плячка и умножава числото на неверните между хората.

29 W ho has woe? Who has sorrow? Who has contentions? Who has complaining? Who has wounds without cause? Who has redness of eyes?

На кого горест? На кого скръб? На кого каране? На кого оплакване? На кого удари без причина? На кого подпухнали очи? -

30 T hose who linger long over wine, Those who go to taste mixed wine.

На онези, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино.

31 D o not look on the wine when it is red, When it sparkles in the cup, When it goes down smoothly;

Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко,

32 A t the last it bites like a serpent And stings like a viper.

защото после то хапе като змия и жили като ехидна.

33 Y our eyes will see strange things And your mind will utter perverse things.

Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща;

34 A nd you will be like one who lies down in the middle of the sea, Or like one who lies down on the top of a mast.

даже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта.

35 “ They struck me, but I did not become ill; They beat me, but I did not know it. When shall I awake? I will seek another drink.”

Удариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме - и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?