1 W hen you sit down to eat with a ruler, Consider carefully what is before you;

Когато седнеш да ядеш с началник, прегледай добре какво има пред тебе;

2 A nd put a knife to your throat If you are a man given to appetite.

постави ограничение на гърлото си, ако си лаком;

3 D o not desire his delicacies, For they are deceptive food.

не пожелавай вкусните му ястия, защото те са примамливи гозби.

4 D o not overwork to be rich; Because of your own understanding, cease!

Не се старай да придобиеш богатство, изостави тази си мисъл.

5 W ill you set your eyes on that which is not? For riches certainly make themselves wings; They fly away like an eagle toward heaven.

Устремиш ли към него очите си - вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила - както орел, който лети към небето.

6 D o not eat the bread of a miser, Nor desire his delicacies;

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия,

7 F or as he thinks in his heart, so is he. “Eat and drink!” he says to you, But his heart is not with you.

защото каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе.

8 T he morsel you have eaten, you will vomit up, And waste your pleasant words.

Залъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш добрите си думи.

9 D o not speak in the hearing of a fool, For he will despise the wisdom of your words.

Не говори на безумния, защото той ще презре разумността на думите ти.

10 D o not remove the ancient landmark, Nor enter the fields of the fatherless;

Не премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата,

11 F or their Redeemer is mighty; He will plead their cause against you.

защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

12 A pply your heart to instruction, And your ears to words of knowledge.

Предай сърцето си на поука и ушите си - към думи на знание.

13 D o not withhold correction from a child, For if you beat him with a rod, he will not die.

Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре.

14 Y ou shall beat him with a rod, And deliver his soul from hell.

Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада. Наставления на мъдър баща към син

15 M y son, if your heart is wise, My heart will rejoice—indeed, I myself;

Сине мой, ако сърцето ти бъде мъдро, то и на моето сърце ще е драго.

16 Y es, my inmost being will rejoice When your lips speak right things.

Да! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.

17 D o not let your heart envy sinners, But be zealous for the fear of the Lord all the day;

Сърцето ти да не завижда на грешните, а да пребъдва в страх от Господа цял ден,

18 F or surely there is a hereafter, And your hope will not be cut off.

защото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да загине.

19 H ear, my son, and be wise; And guide your heart in the way.

Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя.

20 D o not mix with winebibbers, Or with gluttonous eaters of meat;

Не бъди между онези, които се напиват с вино, между невъздържани хора, които преяждат с месо,

21 F or the drunkard and the glutton will come to poverty, And drowsiness will clothe a man with rags.

защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят и сънливостта ще облече човека с дрипи.

22 L isten to your father who begot you, And do not despise your mother when she is old.

Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

23 B uy the truth, and do not sell it, Also wisdom and instruction and understanding.

Купувай истината и не я продавай, също и мъдростта, поуката и разума.

24 T he father of the righteous will greatly rejoice, And he who begets a wise child will delight in him.

Бащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост от него.

25 L et your father and your mother be glad, And let her who bore you rejoice.

И така, нека се веселят твоят баща и твоята майка и да се възхищава онази, която те е родила.

26 M y son, give me your heart, And let your eyes observe my ways.

Сине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища,

27 F or a harlot is a deep pit, And a seductress is a narrow well.

защото блудницата е дълбока яма и чуждата жена е тесен ров.

28 S he also lies in wait as for a victim, And increases the unfaithful among men.

Да! Тя причаква като за плячка и умножава числото на неверните между хората.

29 W ho has woe? Who has sorrow? Who has contentions? Who has complaints? Who has wounds without cause? Who has redness of eyes?

На кого горест? На кого скръб? На кого каране? На кого оплакване? На кого удари без причина? На кого подпухнали очи? -

30 T hose who linger long at the wine, Those who go in search of mixed wine.

На онези, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино.

31 D o not look on the wine when it is red, When it sparkles in the cup, When it swirls around smoothly;

Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко,

32 A t the last it bites like a serpent, And stings like a viper.

защото после то хапе като змия и жили като ехидна.

33 Y our eyes will see strange things, And your heart will utter perverse things.

Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща;

34 Y es, you will be like one who lies down in the midst of the sea, Or like one who lies at the top of the mast, saying:

даже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта.

35 “ They have struck me, but I was not hurt; They have beaten me, but I did not feel it. When shall I awake, that I may seek another drink? ”

Удариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме - и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?