1 D o not keep silent, O God! Do not hold Your peace, And do not be still, O God!

(По слав. 82.) Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;

2 F or behold, Your enemies make a tumult; And those who hate You have lifted up their head.

защото, ето, враговете Ти правят размирие и ненавистниците Ти са издигнали глава.

3 T hey have taken crafty counsel against Your people, And consulted together against Your sheltered ones.

Коварен съвет правят против Твоя народ и се наговарят против скритите Твои.

4 T hey have said, “Come, and let us cut them off from being a nation, That the name of Israel may be remembered no more.”

Казаха: Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел.

5 F or they have consulted together with one consent; They form a confederacy against You:

Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе -

6 T he tents of Edom and the Ishmaelites; Moab and the Hagrites;

шатрите на Едом и исмаилтяните; Моав и агаряните,

7 G ebal, Ammon, and Amalek; Philistia with the inhabitants of Tyre;

Гевал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители;

8 A ssyria also has joined with them; They have helped the children of Lot. Selah

още и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)

9 D eal with them as with Midian, As with Sisera, As with Jabin at the Brook Kishon,

Сторѝ им като на мадиамците, като на Сисара, като на Явин при потока Кисон,

10 W ho perished at En Dor, Who became as refuse on the earth.

които загинаха в Ендор, като станаха тор на земята.

11 M ake their nobles like Oreb and like Zeeb, Yes, all their princes like Zebah and Zalmunna,

Направѝ благородните им като Орив и Зив, дори всичките им първенци като Зевей и Салман,

12 W ho said, “Let us take for ourselves The pastures of God for a possession.”

които казаха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.

13 O my God, make them like the whirling dust, Like the chaff before the wind!

Боже мой, направи ги като въртящия се прах, като плява пред вятъра.

14 A s the fire burns the woods, And as the flame sets the mountains on fire,

Както огънят изгаря дърветата и както пламъкът запалва горите,

15 S o pursue them with Your tempest, And frighten them with Your storm.

така ги прогони с урагана Си и ги смути с бурята Си.

16 F ill their faces with shame, That they may seek Your name, O Lord.

Покрий лицата им с позор, за да потърсят Твоето име, Господи.

17 L et them be confounded and dismayed forever; Yes, let them be put to shame and perish,

Нека се посрамят и ужасят завинаги. Да! Нека се смутят и погинат,

18 T hat they may know that You, whose name alone is the Lord, Are the Most High over all the earth.

за да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.