1 N ow three years passed without war between Syria and Israel.

Изминаха три години без война между Сирия и Израел.

2 T hen it came to pass, in the third year, that Jehoshaphat the king of Judah went down to visit the king of Israel.

А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израелевия цар,

3 A nd the king of Israel said to his servants, “Do you know that Ramoth in Gilead is ours, but we hesitate to take it out of the hand of the king of Syria?”

Израелевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?

4 S o he said to Jehoshaphat, “Will you go with me to fight at Ramoth Gilead?” Jehoshaphat said to the king of Israel, “I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.”

Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израелевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

5 A lso Jehoshaphat said to the king of Israel, “Please inquire for the word of the Lord today.”

Йосафат каза още на Израелевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.

6 T hen the king of Israel gathered the prophets together, about four hundred men, and said to them, “Shall I go against Ramoth Gilead to fight, or shall I refrain?” So they said, “Go up, for the Lord will deliver it into the hand of the king.”

Тогава Израелевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

7 A nd Jehoshaphat said, “ Is there not still a prophet of the Lord here, that we may inquire of Him?”

Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

8 S o the king of Israel said to Jehoshaphat, “ There is still one man, Micaiah the son of Imlah, by whom we may inquire of the Lord; but I hate him, because he does not prophesy good concerning me, but evil.” And Jehoshaphat said, “Let not the king say such things!”

Израелевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.

9 T hen the king of Israel called an officer and said, “Bring Micaiah the son of Imlah quickly!”

Тогава Израелевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.

10 T he king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah, having put on their robes, sat each on his throne, at a threshing floor at the entrance of the gate of Samaria; and all the prophets prophesied before them.

А Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.

11 N ow Zedekiah the son of Chenaanah had made horns of iron for himself; and he said, “Thus says the Lord: ‘With these you shall gore the Syrians until they are destroyed.’”

А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

12 A nd all the prophets prophesied so, saying, “Go up to Ramoth Gilead and prosper, for the Lord will deliver it into the king’s hand.”

Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

13 T hen the messenger who had gone to call Micaiah spoke to him, saying, “Now listen, the words of the prophets with one accord encourage the king. Please, let your word be like the word of one of them, and speak encouragement.”

А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говорѝ доброто.

14 A nd Micaiah said, “ As the Lord lives, whatever the Lord says to me, that I will speak.”

А Михей отговори: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.

15 T hen he came to the king; and the king said to him, “Micaiah, shall we go to war against Ramoth Gilead, or shall we refrain?” And he answered him, “Go and prosper, for the Lord will deliver it into the hand of the king!”

И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

16 S o the king said to him, “How many times shall I make you swear that you tell me nothing but the truth in the name of the Lord ?”

А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!

17 T hen he said, “I saw all Israel scattered on the mountains, as sheep that have no shepherd. And the Lord said, ‘These have no master. Let each return to his house in peace.’”

Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израел, пръснат по планините - като овце, които нямат овчар. И Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

18 A nd the king of Israel said to Jehoshaphat, “Did I not tell you he would not prophesy good concerning me, but evil?”

Тогава Израелевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?

19 T hen Micaiah said, “Therefore hear the word of the Lord: I saw the Lord sitting on His throne, and all the host of heaven standing by, on His right hand and on His left.

А Михей каза: Чуй Господнето слово. Видях Господа, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.

20 A nd the Lord said, ‘Who will persuade Ahab to go up, that he may fall at Ramoth Gilead?’ So one spoke in this manner, and another spoke in that manner.

И Господ каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг - друго.

21 T hen a spirit came forward and stood before the Lord, and said, ‘I will persuade him.’

После излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.

22 T he Lord said to him, ‘In what way?’ So he said, ‘I will go out and be a lying spirit in the mouth of all his prophets.’ And the Lord said, ‘You shall persuade him, and also prevail. Go out and do so.’

Господ го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!

23 T herefore look! The Lord has put a lying spirit in the mouth of all these prophets of yours, and the Lord has declared disaster against you.”

И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; Господ обаче е говорил зло за тебе.

24 N ow Zedekiah the son of Chenaanah went near and struck Micaiah on the cheek, and said, “Which way did the spirit from the Lord go from me to speak to you?”

Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?

25 A nd Micaiah said, “Indeed, you shall see on that day when you go into an inner chamber to hide!”

А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.

26 S o the king of Israel said, “Take Micaiah, and return him to Amon the governor of the city and to Joash the king’s son;

Тогава Израелевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.

27 a nd say, ‘Thus says the king: “Put this fellow in prison, and feed him with bread of affliction and water of affliction, until I come in peace.”’”

И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир.

28 B ut Micaiah said, “If you ever return in peace, the Lord has not spoken by me.” And he said, “Take heed, all you people!” Ahab Dies in Battle

А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.

29 S o the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah went up to Ramoth Gilead.

И така, Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.

30 A nd the king of Israel said to Jehoshaphat, “I will disguise myself and go into battle; but you put on your robes.” So the king of Israel disguised himself and went into battle.

Израелевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израелевият цар се преоблече и влезе в сражението.

31 N ow the king of Syria had commanded the thirty-two captains of his chariots, saying, “Fight with no one small or great, but only with the king of Israel.”

А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израелевия цар.

32 S o it was, when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, that they said, “Surely it is the king of Israel!” Therefore they turned aside to fight against him, and Jehoshaphat cried out.

А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израелевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.

33 A nd it happened, when the captains of the chariots saw that it was not the king of Israel, that they turned back from pursuing him.

И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израелевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

34 N ow a certain man drew a bow at random, and struck the king of Israel between the joints of his armor. So he said to the driver of his chariot, “Turn around and take me out of the battle, for I am wounded.”

А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израелевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.

35 T he battle increased that day; and the king was propped up in his chariot, facing the Syrians, and died at evening. The blood ran out from the wound onto the floor of the chariot.

И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

36 T hen, as the sun was going down, a shout went throughout the army, saying, “Every man to his city, and every man to his own country!”

Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.

37 S o the king died, and was brought to Samaria. And they buried the king in Samaria.

Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.

38 T hen someone washed the chariot at a pool in Samaria, and the dogs licked up his blood while the harlots bathed, according to the word of the Lord which He had spoken.

И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.

39 N ow the rest of the acts of Ahab, and all that he did, the ivory house which he built and all the cities that he built, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Israel?

А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израелевите царе.

40 S o Ahab rested with his fathers. Then Ahaziah his son reigned in his place. Jehoshaphat Reigns in Judah

Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия. Възцаряване на Йосафат в Юдея

41 J ehoshaphat the son of Asa had become king over Judah in the fourth year of Ahab king of Israel.

А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израелевия цар Ахаав.

42 J ehoshaphat was thirty-five years old when he became king, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. His mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

43 A nd he walked in all the ways of his father Asa. He did not turn aside from them, doing what was right in the eyes of the Lord. Nevertheless the high places were not taken away, for the people offered sacrifices and burned incense on the high places.

Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.

44 A lso Jehoshaphat made peace with the king of Israel.

И Йосафат сключи мир с Израелевия цар.

45 N ow the rest of the acts of Jehoshaphat, the might that he showed, and how he made war, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?

А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.

46 A nd the rest of the perverted persons, who remained in the days of his father Asa, he banished from the land.

Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

47 T here was then no king in Edom, only a deputy of the king.

По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.

48 J ehoshaphat made merchant ships to go to Ophir for gold; but they never sailed, for the ships were wrecked at Ezion Geber.

Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.

49 T hen Ahaziah the son of Ahab said to Jehoshaphat, “Let my servants go with your servants in the ships.” But Jehoshaphat would not.

Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.

50 A nd Jehoshaphat rested with his fathers, and was buried with his fathers in the City of David his father. Then Jehoram his son reigned in his place. Ahaziah Reigns in Israel

И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам. Възцаряване на Охозия в Израел

51 A haziah the son of Ahab became king over Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah, and reigned two years over Israel.

Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува̀ две години над Израел.

52 H e did evil in the sight of the Lord, and walked in the way of his father and in the way of his mother and in the way of Jeroboam the son of Nebat, who had made Israel sin;

Той вършѝ зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши;

53 f or he served Baal and worshiped him, and provoked the Lord God of Israel to anger, according to all that his father had done.

защото служѝ на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.