1 T hree years passed without war between Syria and Israel.

Изминаха три години без война между Сирия и Израел.

2 I n the third year, Jehoshaphat the king of Judah came down to the king of Israel.

А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израелевия цар,

3 T he king of Israel said to his servants, “Do you know that Ramothgilead belongs to us? We are still doing nothing to take it from the king of Syria.”

Израелевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?

4 A nd he said to Jehoshaphat, “Will you go with me to battle at Ramoth-gilead?” Jehoshaphat said to the king of Israel, “I am as you are. My people are as your people. My horses are as your horses.”

Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израелевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

5 J ehoshaphat said to the king of Israel, “Ask first for the word of the Lord.”

Йосафат каза още на Израелевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.

6 T hen the king of Israel gathered together the men who spoke for God, 400 men. He said to them, “Should I go to Ramoth-gilead to battle, or should I not?” And they said, “Go. For the Lord will give it to the king.”

Тогава Израелевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

7 B ut Jehoshaphat said, “Is there not another man who speaks for the Lord here, that we may ask him?”

Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

8 T he king of Israel said to Jehoshaphat, “There is only one other man whom we may ask of the Lord, but I hate him. He does not speak anything good about me, only bad. He is Micaiah the son of Imlah.” But Jehoshaphat said, “Let not the king say that.”

Израелевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.

9 T hen the king of Israel called a soldier and said, “Be quick to bring Micaiah the son of Imlah.”

Тогава Израелевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.

10 N ow the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah were sitting on their thrones, dressed in their king’s clothing. They sat at the grain-floor at the gate of Samaria. All the men who speak for God were speaking in front of them.

А Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.

11 T hen Zedekiah the son of Chenaanah made horns of iron for himself and said, “The Lord says, ‘With these you will fight the Syrians until they are destroyed.’”

А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

12 A nd all the men who spoke for God said so. They said, “Go up to Ramoth-gilead and do well. For the Lord will give it to the king.”

Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

13 T he man who went to call Micaiah said to him, “See, the words of those who speak for God are all in the king’s favor. Let your words be like theirs and speak in favor of the king.”

А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говорѝ доброто.

14 B ut Micaiah said, “As the Lord lives, I will say what the Lord says to me.”

А Михей отговори: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.

15 M icaiah came to the king. And the king said to him, “Micaiah, should we go to Ramothgilead to battle, or should we not?” He answered, “Go up and do well. The Lord will give it to the king.”

И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

16 T hen the king said to him, “How many times must I tell you to speak nothing but the truth in the name of the Lord?”

А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!

17 S o Micaiah said, “I saw all Israel spread upon the mountains like sheep which have no shepherd. And the Lord said, ‘These have no owner. Let each of them return to his house in peace.’”

Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израел, пръснат по планините - като овце, които нямат овчар. И Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

18 T hen the king of Israel said to Jehoshaphat, “Did I not tell you that he would not speak good of me, but bad?”

Тогава Израелевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?

19 M icaiah said, “So hear the word of the Lord. I saw the Lord sitting on His throne. All those in heaven were standing by Him on His right and on His left.

А Михей каза: Чуй Господнето слово. Видях Господа, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.

20 T he Lord said, ‘Who will lead Ahab to go up and die at Ramoth-gilead?’ And one said one thing, and another said another thing.

И Господ каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг - друго.

21 T hen a spirit came and stood before the Lord and said, ‘I will lead him.’

После излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.

22 T he Lord said to him, ‘How?’ And he said, ‘I will go out and be a lying spirit in the mouth of all those who will tell what will happen in the future.’ Then the Lord said, ‘You are to lead him, and do well. Go and do so.’

Господ го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!

23 N ow see, the Lord has put a lying spirit in the mouth of all these who tell what will happen in the future. The Lord has said bad things against you.”

И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; Господ обаче е говорил зло за тебе.

24 T hen Zedekiah the son of Chenaanah came and hit Micaiah on the face and said, “How did the Spirit of the Lord go from me to speak to you?”

Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?

25 M icaiah said, “See, you will see on that day when you go into a room to hide yourself.”

А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.

26 T hen the king of Israel said, “Take Micaiah and return him to Amon the leader of the city and to Joash the king’s son.

Тогава Израелевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.

27 T ell them, ‘The king says, “Put this man in prison and feed him with little bread and water, until I return in peace.” ‘ ”

И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир.

28 M icaiah said, “If you do return in peace, then the Lord has not spoken by me.” And he said, “Listen, all you people.” The Death of Ahab

А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.

29 S o the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah went up to Ramoth-gilead.

И така, Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.

30 T he king of Israel said to Jehoshaphat, “I will dress so no one will know who I am, and will go to battle. But you put on your king’s clothing.” So the king of Israel dressed so no one would know who he was, and went into battle.

Израелевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израелевият цар се преоблече и влезе в сражението.

31 N ow the king of Syria had told the thirty-two captains of his war-wagons, “Do not fight with the small or strong. But only fight with the king of Israel.”

А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израелевия цар.

32 W hen the captains of the war-wagons saw Jehoshaphat, they said, “For sure this is the king of Israel.” And they turned to fight against him, and Jehoshaphat cried out.

А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израелевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.

33 T hen the captains of the war-wagons saw that it was not the king of Israel. So they returned from going after him.

И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израелевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

34 B ut a certain man happened to shoot an arrow and hit the king of Israel between the parts of his battle-clothes. So Ahab said to the driver of his war-wagon, “Turn around and take me out of the battle. For I am hurt.”

А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израелевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.

35 T he battle was hard that day, and the king was set up in his war-wagon in front of the Syrians. At evening he died. The blood from the cut flowed to the bottom of the war-wagon.

И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

36 T hen a cry went through to his country!

Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.

37 S o the king died and was brought to Samaria. They buried the king in Samaria.

Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.

38 A nd they washed the war-wagon by the pool of Samaria. The dogs drank up his blood. (The women who sold the use of their bodies washed themselves there.) It happened as the word of the Lord said it would.

И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.

39 N ow the rest of the acts of Ahab and all he did, the ivory house and cities he built, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Israel?

А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израелевите царе.

40 A hab died and his son Ahaziah became king in his place. Jehoshaphat Rules Judah

Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия. Възцаряване на Йосафат в Юдея

41 J ehoshaphat the son of Asa became the king of Judah in the fourth year of Ahab king of Israel.

А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израелевия цар Ахаав.

42 J ehoshaphat was thirty-five years old when he became king. And he ruled twenty-five years in Jerusalem. His mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

43 H e walked in all the way of Asa his father. He did not turn aside from it. He did what was right in the eyes of the Lord. But the high places were not taken away. The people still gave gifts and burned special perfume on the high places.

Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.

44 A nd Jehoshaphat made peace with the king of Israel.

И Йосафат сключи мир с Израелевия цар.

45 T he rest of the acts of Jehoshaphat, the strength he showed and how he fought, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Judah?

А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.

46 H e destroyed from the land those who were left of the men who sold the use of their bodies in their religion during the days of his father Asa.

Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

47 N ow there was no king in Edom. A leader was acting as king.

По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.

48 J ehoshaphat made ships of Tarshish to go to Ophir for gold. But they did not go. For the ships were wrecked at Ezion-geber.

Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.

49 T hen Ahab’s son Ahaziah said to Jehoshaphat, “Let my servants go with your servants in the ships.” But Jehoshaphat was not willing.

Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.

50 A nd Jehoshaphat died and was buried with his fathers in the city of his father David. Jehoram his son became king in his place. Ahaziah Rules Israel

И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам. Възцаряване на Охозия в Израел

51 A hab’s son Ahaziah became the king of Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah. And he ruled Israel for two years.

Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува̀ две години над Израел.

52 H e did what was sinful in the eyes of the Lord. He walked in the way of his father and mother, and Jeroboam the son of Nebat, who caused Israel to sin.

Той вършѝ зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши;

53 H e served the false god Baal and worshiped him. He made the Lord God of Israel angry in every way his father had done.

защото служѝ на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.