1 T hen Joseph could not hide his feelings in front of all who stood by him. He cried, “Send all the people away from me.” So no one was with him when Joseph told his brothers who he was.

Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.

2 H e cried so loud that the Egyptians heard it, and those of Pharaoh’s house heard of it.

И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.

3 J oseph said to his brothers, “I am Joseph! Is my father still alive?” But his brothers could not answer him, for they were afraid in front of him.

Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

4 J oseph said to his brothers, “Come near to me.” So they came near. He said, “I am your brother Joseph, whom you sold into Egypt.

Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.

5 B ut do not be troubled or angry with yourselves because you sold me here. For God sent me before you to save your life.

Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.

6 F or the land has been without food these two years. And there are five more years without plowing or gathering.

Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.

7 G od sent me before you to make sure that your people will keep living on the earth. Now many of you will be saved.

Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

8 S o it was not you who sent me here, but God. He has made me a father to Pharaoh, and ruler of all his house, and of all the land of Egypt.

И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

9 H urry and go to my father. Say to him, ‘Your son Joseph says to you, “God has made me ruler of all Egypt. Come to me, and do not wait.

Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

10 Y ou will live in the land of Goshen, you and your children and grandchildren, your flocks and cattle, and all you have. And you will be near me.

Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш.

11 T here I will take care of you, so that you and your family will not be in need. For there are still five years coming without food. By then you would have nothing.”’

Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.

12 “ Now your eyes see, and the eyes of my brother Benjamin see, that it is my mouth which is speaking to you.

И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.

13 Y ou must tell my father of all my greatness in Egypt, and of all you have seen. You must hurry and bring my father here.”

И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук.

14 T hen he put his arms around his brother Benjamin and cried. And Benjamin cried on his neck.

Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.

15 J oseph kissed all his brothers and cried over them. After that his brothers talked with him.

И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него. Покана към Яков за преселване

16 W hen the news was heard in Pharaoh’s house that Joseph’s brothers had come, Pharaoh and his servants were pleased.

Това стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.

17 P haraoh said to Joseph, “Tell your brothers this: ‘Load your animals and go to the land of Canaan.

Фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

18 T ake your father and your families and come to me. I will give you the best of the land of Egypt. And you will live on the fat of the land.’

И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята.

19 A lso say to them, ‘Take wagons from the land of Egypt for your little ones and your wives. Bring your father and come.

А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.

20 D o not worry about the things that belong to you. For the best of all the land of Egypt is yours.’”

При това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

21 T he sons of Israel did as he said. Joseph gave them wagons as Pharaoh had told him. And he gave them what they would need as they traveled.

И синовете на Израел направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

22 H e gave new clothes to each of them. But to Benjamin he gave 300 pieces of silver and five times as many clothes.

На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

23 T o his father he sent ten donkeys loaded with the best things of Egypt, and ten female donkeys loaded with grain and bread and things his father would need as he traveled.

И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

24 T hen he sent his brothers away. As they left he said to them, “Do not be mad at each other on the way.”

Така изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.

25 S o they went out of Egypt and came to their father Jacob in the land of Canaan.

И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.

26 T hey told him, “Joseph is still alive! He is ruler of all the land of Egypt!” Jacob’s heart almost stopped, because he did not believe them.

И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше.

27 S o they told him all the things that Joseph had said to them. And when he saw the wagons that Joseph had sent to carry him, the life of Jacob’s spirit returned.

Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.

28 I srael said, “It is enough. My son Joseph is still alive. I will go and see him before I die.”

Тогава Израел каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.