1 Т огава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.

Then Joseph could not hide his feelings in front of all who stood by him. He cried, “Send all the people away from me.” So no one was with him when Joseph told his brothers who he was.

2 И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.

He cried so loud that the Egyptians heard it, and those of Pharaoh’s house heard of it.

3 Й осиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

Joseph said to his brothers, “I am Joseph! Is my father still alive?” But his brothers could not answer him, for they were afraid in front of him.

4 Т огава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.

Joseph said to his brothers, “Come near to me.” So they came near. He said, “I am your brother Joseph, whom you sold into Egypt.

5 С ега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.

But do not be troubled or angry with yourselves because you sold me here. For God sent me before you to save your life.

6 З ащото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.

For the land has been without food these two years. And there are five more years without plowing or gathering.

7 Б ог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

God sent me before you to make sure that your people will keep living on the earth. Now many of you will be saved.

8 И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

So it was not you who sent me here, but God. He has made me a father to Pharaoh, and ruler of all his house, and of all the land of Egypt.

9 Б ързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

Hurry and go to my father. Say to him, ‘Your son Joseph says to you, “God has made me ruler of all Egypt. Come to me, and do not wait.

10 Т и ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш.

You will live in the land of Goshen, you and your children and grandchildren, your flocks and cattle, and all you have. And you will be near me.

11 Т ам ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.

There I will take care of you, so that you and your family will not be in need. For there are still five years coming without food. By then you would have nothing.”’

12 И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.

“Now your eyes see, and the eyes of my brother Benjamin see, that it is my mouth which is speaking to you.

13 И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук.

You must tell my father of all my greatness in Egypt, and of all you have seen. You must hurry and bring my father here.”

14 Т огава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.

Then he put his arms around his brother Benjamin and cried. And Benjamin cried on his neck.

15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него. Покана към Яков за преселване

Joseph kissed all his brothers and cried over them. After that his brothers talked with him.

16 Т ова стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.

When the news was heard in Pharaoh’s house that Joseph’s brothers had come, Pharaoh and his servants were pleased.

17 Ф араонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

Pharaoh said to Joseph, “Tell your brothers this: ‘Load your animals and go to the land of Canaan.

18 И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята.

Take your father and your families and come to me. I will give you the best of the land of Egypt. And you will live on the fat of the land.’

19 А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.

Also say to them, ‘Take wagons from the land of Egypt for your little ones and your wives. Bring your father and come.

20 П ри това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

Do not worry about the things that belong to you. For the best of all the land of Egypt is yours.’”

21 И синовете на Израел направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

The sons of Israel did as he said. Joseph gave them wagons as Pharaoh had told him. And he gave them what they would need as they traveled.

22 Н а всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

He gave new clothes to each of them. But to Benjamin he gave 300 pieces of silver and five times as many clothes.

23 И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

To his father he sent ten donkeys loaded with the best things of Egypt, and ten female donkeys loaded with grain and bread and things his father would need as he traveled.

24 Т ака изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.

Then he sent his brothers away. As they left he said to them, “Do not be mad at each other on the way.”

25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.

So they went out of Egypt and came to their father Jacob in the land of Canaan.

26 И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше.

They told him, “Joseph is still alive! He is ruler of all the land of Egypt!” Jacob’s heart almost stopped, because he did not believe them.

27 Н о те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.

So they told him all the things that Joseph had said to them. And when he saw the wagons that Joseph had sent to carry him, the life of Jacob’s spirit returned.

28 Т огава Израел каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.

Israel said, “It is enough. My son Joseph is still alive. I will go and see him before I die.”