1 С лед това Господ каза на Моисей: Издялай си две каменни плочи като първите; и ще напиша на тези плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.

The Lord said to Moses, “Cut two pieces of stone like the first ones. And I will write on the stones the words that were on the first stones which you broke.

2 Б ъди готов за сутринта и на сутринта се качи на Синайската планина, и застани пред Мене - там, на върха на планината.

So be ready in the morning. Come up in the morning to Mount Sinai. And stand before Me on the top of the mountain.

3 Н о никой да не идва с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овцете и говедата да не пасат пред тази планина.

No one is to come up with you. Do not let anyone be seen on the whole mountain. Even the sheep and the cattle may not eat in front of the mountain.”

4 И така, Моисей издяла две каменни плочи като първите; и на сутринта, като стана рано, се изкачи на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

So Moses cut two pieces of stone like the first ones. Then he got up early in the morning and went up on Mount Sinai, as the Lord told him. And he took the two pieces of stone in his hand.

5 И Господ слезе в облака, застана там, до него, и прогласи Господнето Име.

The Lord came down in the cloud and stood there with Moses as he called upon the name of the Lord.

6 Г оспод мина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност,

Then the Lord passed by in front of him, saying, “The Lord, the Lord God, with loving-pity and loving-favor, slow to anger, filled with loving-kindness and truth,

7 К ойто показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение.

keeping loving-kindness for thousands, forgiving wrong-doing and sin. But He will not let the guilty go without being punished. He brings the sin of fathers down upon the children, even the great-grandchildren.”

8 Т огава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

Moses was quick to put his face to the ground and worship.

9 и каза: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде, моля, Господ между нас; защото тези са твърдоглав народ; и прости беззаконието и греха ни и ни вземи за Свое наследство.

And Moses said, “O Lord, if I have found favor in Your eyes, I pray, let the Lord go with us, even if the people are strong-willed. Forgive our wrong-doing and our sin. And take us for Your own.” The Agreement Made Alive Again

10 А Господ му отговори: Ето, Аз сключвам завет; пред целия твой народ ще извърша такива чудеса, каквито не са ставали в нито един народ по целия свят; и целият народ, между който си ти, ще види Господнето дело; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

Then God said, “See, I am going to make an agreement. I will do powerful works in front of all your people which have never been done on earth among any nation. All the people with whom you live will see the work of the Lord. For what I am going to do with you will fill people with fear.

11 П ази това, което ти заповядвам днес. Ето, Аз изгонвам пред теб аморееца, ханаанеца, хета, ферезееца, евееца и йевусееца;

Be sure to do what I am telling you this day. See, I am going to drive out of your way the Amorite, the Canaanite, the Hittite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite.

12 н о внимавай да не сключиш договор с жителите на земята, където отиваш, да не би да стане примка за вас.

Take care to make no agreement with the people of the land where you are going. It would be a trap to you.

13 Н о жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

Instead you are to tear down their altars, break their objects of worship, and cut down their false gods.

14 з ащото ти не бива да се кланяш на друг бог, понеже Йехова, Чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

For you must not worship any other god. For the Lord, Whose name is Jealous, is a jealous God.

15 В нимавай да не би да сключиш договор с жителите на земята и когато те блудстват в поклонение на боговете си и жертват на боговете си, ти, ако те поканят, да ядеш от жертвите им;

So do not make an agreement with the people of the land. Or when they follow their desire with their gods and give gifts to their gods, they would ask you to eat of their gift used in worship.

16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си и тези техни дъщери, като блудстват в поклонение на боговете си, да направят и твоите синове да блудстват след боговете им.

And you would marry your sons to their daughters who follow their gods. And they would lead your sons to follow their gods also.

17 Д а не си направиш лети идоли.

Do not make any gods for yourself.

18 П разника на безквасните да пазиш. Седем дни да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, в определеното време на месец Авив; защото в месец Авив ти излезе от Египет.

“Keep the special supper of bread without yeast. Eat bread without yeast for seven days as I told you, at the time set aside for it in the month of Abib. For you came out of Egypt in the month of Abib.

19 В сичко, което се ражда, е Мое, както и всяко мъжко първородно между добитъка ти, говедо или овца.

Every first-born belongs to Me, and all your male animals, the first-born from cattle and sheep.

20 А първородното на осела да откупиш с агне; и ако не го откупиш, тогава да му пречупиш врата. Всичките си първородни синове да откупваш. И никой да не се яви пред Мене с празни ръце.

But the life of a first-born donkey should be paid for with the blood of a lamb. If you do not pay for its life, you should break its neck. Pay for the life of all your first-born sons with the blood of a lamb. No one is to come before Me without a gift.

21 Ш ест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жътва да си почиваш.

“Work six days, but rest on the seventh day. Rest even during plowing time and gathering time.

22 И да пазиш празника на седмиците, т. е. на първите плодове от жътвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

Have the special supper of weeks at the first gathering of grain. Have the special supper of gathering time at the end of the year.

23 Т ри пъти през годината всички твои от мъжки пол да се явят пред Господа Йехова, Израелевия Бог.

Three times a year all your males are to come before the Lord God, the God of Israel.

24 З ащото ще изгоня пред тебе народи и ще разширя пределите ти; и никой няма да пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа, твоя Бог, три пъти през годината.

For I will drive nations out of your way and give you more land. No man will desire to have your land when you go to show yourselves before the Lord your God.

25 Д а не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на Пасхалния празник до сутринта.

“Do not give the blood of My gift together with bread made with yeast. Do not leave any of the gift of the special supper of the Passover until morning.

26 П ървите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа, твоя Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му.

Bring the first of the first-fruits of your ground into the house of the Lord your God. Do not boil the meat of a young goat in its mother’s milk.”

27 Т огава Господ каза на Моисей: Напиши си тези думи; защото според тези думи Аз сключих завет с теб и с Израел.

The Lord said to Moses, “Write these words. For by these words I have made an agreement with you and with Israel.”

28 И Моисей стоя там с Господа четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди.

Moses was there with the Lord forty days and forty nights. He did not eat bread or drink water. And he wrote on the stones the words of the agreement, the Ten Great Laws. Moses Goes Down from Mount Sinai

29 Д окато Моисей слизаше от Синайската планина и държеше двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже беше говорил с Бога.

Moses came down from Mount Sinai with the two stone writings in his hand. He did not know that the skin of his face was shining because of his speaking with the Lord.

30 Н о Аарон и всички израелтяни, като видяха Моисей, че кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат до него.

When Aaron and all the people of Israel saw Moses, they saw that the skin of his face was shining. They were afraid to come near him.

31 З атова Моисей ги повика; тогава Аарон и всички началници на обществото се върнаха при него и Моисей говорѝ с тях.

But Moses called to them, and Aaron and all the leaders of the people returned to him. And Moses spoke to them.

32 С лед това се приближиха и всички израелтяни; и той им заповяда всичко, което Господ му беше говорил на Синайската планина.

After this all the people of Israel came near. Moses told them to do all the Lord had said to him on Mount Sinai.

33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, сложи на лицето си покривало.

When Moses had finished speaking with them, he covered his face with a piece of cloth.

34 Н о когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото, докато излезе; тогава излизаше и говореше на израелтяните онова, което му беше заповядано.

But whenever Moses went before the Lord to speak with Him, he would take off the face covering until he came out. Then he would tell the people of Israel what the Lord had said for them to do.

35 И израелтяните виждаха лицето на Моисей, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак слагаше покривалото на лицето си, докато влезе да говори с Господа.

The people of Israel saw that the skin of Moses’ face shone. So Moses would put the covering over his face again until he went in to speak with the Lord.