1 И Господ говорѝ на Моисей:

The Lord said to Moses,

2 Н аправѝ си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за вдигане на становете.

“Make two silver horns of beaten silver. Use them for calling the people together and for having the people move on.

3 К огато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

When both horns sound, all the people will gather in front of you at the door of the meeting tent.

4 А ко засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израелевите хилядници.

If only one horn sounds, then the leaders, the heads of the families of Israel, will gather in front of you.

5 А когато засвирите тревога, тогава да се вдигат становете, които са разположени към изток;

When you blow the horn to tell of danger, the people whose tents are on the east side will leave.

6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се вдигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се вдигат.

When you blow the horn to tell of danger a second time, the people whose tents are on the south side will leave. A horn telling of danger will be blown when they are to move on.

7 А когато трябва да се събере събранието, да свирите, обаче без да засвирите тревога.

But when the people are to be gathered together, you will blow the horn without the sound of danger.

8 Т ръбачи да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

Aaron’s sons, the religious leaders, will blow the horns. This will be a Law for all your people forever.

9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

When you go to war in your land against those who fight you, then sound the horns to tell of war. That way you will be remembered before the Lord your God, and be saved from those who hate you.

10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над мирните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Йехова, вашият Бог. Начало на прехода от Синай до Моав

On the days you are glad and at the time of your special suppers and on the first days of your months, blow the horns. Blow the horns over your burnt gifts and over your peace gifts. Then you will be remembered before your God. I am the Lord your God.” The Children of Israel Leave Sinai

11 В ъв втората година на двадесетия ден от втория месец облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.

On the twentieth day of the second month in the second year, the cloud was lifted from over the meeting tent of the Law.

12 И израелтяните се вдигнаха от Синайската пустиня според реда на пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

The people of Israel moved on from the Desert of Sinai. Then the cloud came down and rested in the desert of Paran.

13 В дигнаха се първи път, както Господ заповяда чрез Моисей.

So they moved for the first time as the Lord had told them through Moses.

14 П ърво се вдигна знамето на стана на Юдовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон, Аминадавовият син.

The flag of the people of Judah left first, by their armies. Amminadab’s son Nahshon was the head of their army.

15 Н ад множеството на племето на Исахаровите синове беше Натанаил, Суаровият син.

Zuar’s son Nethanel was the head of the men of Issachar.

16 А над множеството на племето на Завулоновите синове беше Елиав, Хелоновият син.

And Helon’s son Eliab was the head of the men of Zebulun.

17 Т огава, когато скинията бе свалена, се вдигнаха Гирсоновите синове и Мерариевите синове, които носеха скинията.

When the meeting tent was taken down, the sons of Gershon and Merari left carrying it.

18 П осле бе вдигнато знамето на Рувимовия стан според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур, Седиуровият син.

Next the flag of the people of Reuben left, by their armies. Shedeur’s son Elizur was the head over this army.

19 Н ад множеството на племето на Симеоновите синове беше Селумиил, Сурисадаевият син.

Zurishaddai’s son Shelumiel was the head of the men of Simeon.

20 А над множеството на племето на Гадовите синове беше Елиасаф, Деуиловият син.

Deuel’s son Eliasaph was the head of the men of Gad.

21 Т огава се вдигнаха Каатовите синове, които носеха светилището, до пристигането на които скинията бе поставяна.

Then the Kohathites left, carrying the holy objects. The meeting tent was set up before they came to the next place.

22 П осле бе вдигнато знамето на стана на Ефремовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама̀, Амиудовият син.

Next the flag of the people of Ephraim left, by their armies. Ammihud’s son Elishama was the head over this army.

23 Н ад множеството на племето на Манасиевите синове беше Гамалиил, Федасуровият син.

Pedahzur’s son Gamaliel was the head of the men of Manasseh.

24 А над множеството на племето на Вениаминовите синове беше Авидан, Гедеоновият син.

Gideoni’s son Abidan was the head of the men of Benjamin.

25 П осле бе вдигнато знамето на стана на Дановите синове, последни от всички станове според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер, Амисадаевият син.

Then the flag of the people of Dan left, by their armies. They followed behind all the people of Israel, to watch for danger. Ammishaddai’s son Ahiezer was the head over this army.

26 Н ад множеството на племето на Асировите синове беше Фагеил, Охрановият син.

Ochran’s son Pagiel was the head of the men of Asher.

27 А над множеството на племето на Нефталимовите синове беше Ахирей, Енановият син.

And Enan’s son Ahira was the head of the men of Naphtali.

28 Т ака ставаше пътуването на израелтяните според устроените им множества, когато се вдигаха.

This was how the people of Israel moved on by their armies.

29 В това време Моисей каза на Овав, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, за което Господ каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро на Израел.

Then Moses said to Hobab the son of Reuel the Midianite, Moses’ father-in-law, “We are going to the place the Lord said He will give to us. Come with us and we will do you good. For the Lord has promised good to Israel.”

30 Н о той му отвърна: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си.

But Hobab said to him, “I will not come. I will go to my own land and family.”

31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш око за нас.

Moses said, “I beg you, do not leave us. For you know where we should stay in the desert. You will be like eyes for us.

32 А ко дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб.

If you go with us, we will do for you whatever good the Lord does for us.”

33 И така пропътуваха тридневен път от Господнята планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях на тридневен път, за да им търси място за почивка.

So they traveled for three days from the mountain of the Lord with the special box with the Law of the Lord in front of them looking for a place for them to rest.

34 А Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

The cloud of the Lord was over them during the day, when they moved on.

35 К огато ковчегът се вдигаше на път, Моисей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побегнат пред Теб онези, които Те мразят.

When the special box of the Lord moved on, Moses said, “Rise up, O Lord! Let those who hate You be divided. Let those who hate You run away before You.”

36 А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на Израелевите хиляди.

And when it rested, he said, “Return, O Lord, to the many thousands of Israel.”