1 З атова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;
Through God’s loving-kindness, He has given us this job to do. So we do not give up.
2 н о се отрекохме от тайни и срамни дела и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
We have put away all things that are done in secret and in shame. We do not play with the Word of God or use it in a false way. Because we are telling the truth, we want men’s hearts to listen to us. God knows our desires.
3 Н о ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват -
If the Good News we preach is hidden, it is hidden to those who are lost in sin.
4 з а тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.
The eyes of those who do not believe are made blind by Satan who is the god of this world. He does not want the light of the Good News to shine in their hearts. This Good News shines as the shining-greatness of Christ. Christ is as God is.
5 ( Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исус.)
We do not preach about ourselves. We preach Christ Jesus the Lord. We are your servants because of Jesus.
6 П онеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.
It was God Who said, “The light will shine in darkness.” He is the One Who made His light shine in our hearts. This brings us the light of knowing God’s shining-greatness which is seen in Christ’s face.
7 А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
We have this light from God in our human bodies. This shows that the power is from God. It is not from ourselves.
8 У гнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
We are pressed on every side, but we still have room to move. We are often in much trouble, but we never give up.
9 г онени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.
People make it hard for us, but we are not left alone. We are knocked down, but we are not destroyed.
10 В инаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.
We carry marks on our bodies that show the death of Jesus. This is how Jesus makes His life seen in our bodies.
11 З ащото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът.
Every day of our life we face death because of Jesus. In this way, His life is seen in our bodies.
12 Т ака че смъртта действа в нас, а животът във вас.
Death is working in us because we work for the Lord, but His life is working in you.
13 А като имаме същия дух на вяра, както е писано: "Повярвах, затова и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
The Holy Writings say, “I believed, so I spoke.” We have the same kind of faith as David had. We also believe, so we speak.
14 п онеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас.
We know that God raised the Lord Jesus from the dead. He will raise us up also. God will take us to Himself and He will take you.
15 З ащото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава.
These things happened for your good. As more people receive God’s favor, they will give thanks for the shining-greatness of God. Life Now—Life in Heaven
16 З атова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
This is the reason we do not give up. Our human body is wearing out. But our spirits are getting stronger every day.
17 З ащото нашата бързо отминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
The little troubles we suffer now for a short time are making us ready for the great things God is going to give us forever.
18 к оито не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни.
We do not look at the things that can be seen. We look at the things that cannot be seen. The things that can be seen will come to an end. But the things that cannot be seen will last forever.