1 Т ой ми каза: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж този свитък и иди, говори на Израелевия дом.

Then He said to me, “Son of man, eat what is in front of you. Eat this book, then go and speak to the people of Israel.”

2 И така, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

So I opened my mouth, and He fed me this book.

3 П осле ми каза: Сине човешки, нека коремът ти смила този свитък, който ти давам, и нека червата ти се наситят от него. Тогава го изядох и той беше в устата ми сладък като мед.

And He said to me, “Son of man, eat this book that I give you and fill your stomach with it.” So I ate it, and it was as sweet as honey in my mouth.

4 К аза ми още: Сине човешки, иди, отправи се към Израелевия дом и им говори с Моите думи.

Then He said to me, “Son of man, go to the people of Israel, and speak My words to them.

5 З ащото не си изпратен при народ с непознат език и труден говор, а при Израелевия дом -

For you are not being sent to people of strange speech and a hard language, but to the people of Israel.

6 н е при много племена с непознат език и труден говор, чиито думи не разбираш. Навярно ако те пращах при такива, те щяха да те послушат.

You are not being sent to many people of strange speech and a hard language whom you cannot understand. If I had sent you to them, they would have listened to you.

7 Н о Израелевият дом няма да те послуша, защото не искат да послушат и Мене; понеже целият Израелев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

But the people of Israel will not listen to you, for they are not willing to listen to Me. All the people of Israel are strong-willed and show no respect.

8 Е то, направих лицето ти твърдо против техните лица и челото ти - твърдо против техните чела.

See, I have made you as strong-willed and as hard as they are.

9 К ато диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти; да не се боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

I have made your forehead harder than the hardest stone. Do not be afraid of them. Do not be afraid of how they look, even if they do not obey Me.”

10 К аза ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всички думи, които ще ти говоря;

He said to me, “Son of man, take all My words that I say to you into your heart, and hear with your ears.

11 и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш, кажи: Така говори Господ Йехова - или послушали, или непослушали.

Then go to the Jews who have been taken away from their land. Go to the sons of your people. And if they listen or not, tell them, ‘This is what the Lord God says.’”

12 Т огава Духът ме повдигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, който казваше: Благословена Господнята слава от мястото Му!

Then the Spirit lifted me up, and I heard a loud sounding voice behind me say, “Great is the shining-greatness of the Lord from His place.”

13 И чух фученето на крилата на живите същества, които крила се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях - шум на голямо спускане.

I heard the sound of the wings of the living beings touching one another, and the sound of the wheels beside them. It was a loud rushing sound.

14 И така, Духът ме издигна и ме отнесе; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господнята ръка беше мощна върху мене.

The Spirit lifted me up and took me away. And I went with a bitter and angry spirit. The hand of the Lord was strong upon me.

15 Т огава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и се настаних там, където те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни. Йезекиил - страж на Израелевия дом

Then I came to the Jews who had been taken from their land and who lived by the Chebar River at Tel-abib. I sat among them seven days where they were living, and I was filled with fear. Ezekiel to Watch Over Israel

16 А след седем дни Господнето слово дойде към мен и каза:

At the end of seven days the Word of the Lord came to me, saying,

17 С ине човешки, поставих те страж за Израелевия дом; и така, слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.

“Son of man, I have chosen you to be a watchman over the people of Israel. Whenever you hear a word from My mouth, tell them of the danger.

18 К огато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, за да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

If I say to the sinful man, ‘You will die for sure,’ and you do not tell him of the danger, and try to turn him from his sinful way so that he may live, that sinful man will die in his sin. But you will be guilty for his blood.

19 О баче ако предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

But if you tell a sinful man of the danger he is in, and he does not turn from his sins or from his sinful way, then he will die in his sin. But you will have saved yourself.

20 П ак - ако праведникът се отвърне от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

Again, if a right and good man turns away from his right and good way and sins, and I put a cause of falling in his way, he will die. Because you have not told him of the danger, he will die in his sin, and the right and good things he has done will not be remembered. But you will be guilty for his blood.

21 Н о ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил, и ти си избавил душата си.

Yet if you have told the right and good man of the danger of his sinning, and he does not sin, he will live for sure because he listened to you. And you will have saved yourself.” Ezekiel Is Not Able to Speak

22 И ръката на Господа беше там върху мене; Той ми каза: Стани, излез на полето и там ще ти говоря.

The hand of the Lord was upon me there, and He said to me, “Get up, go out to the plain, and I will speak to you there.”

23 Т огава станах и излязох на полето; и, ето, Господнята слава стоеше там - като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

So I got up and went out to the plain, and saw the shining-greatness of the Lord standing there. It was like the shining-greatness which I saw by the Chebar River, and I fell on my face.

24 Т огава Духът влезе в мене, изправи ме на краката ми и ми говори: Иди, затвори се в къщата си.

Then the Spirit came into me and made me stand on my feet. And He spoke and said to me, “Go, shut yourself up in your house.

25 Н а тебе, сине човешки, ето, ще сложат на тебе връзки и ще те вържат с тях, така че няма да излезеш между народа.

As for you, son of man, they will put ropes on you and tie you up with them, so that you cannot go out among the people.

26 И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти и ще бъдеш ням, и няма да бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

And I will make your tongue stick to the roof of your mouth so that you cannot speak. You will not be able to speak sharp words to them, for they will not obey Me.

27 Н о когато ти говоря, ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Йехова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.

But when I speak to you, I will open your mouth, and you will tell them, ‘This is what the Lord God says.’ He who hears, let him hear. And he who is not willing to hear, let him not be willing. For they are a sinful people.