1 В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.

In the days when there were judges to rule, there was a time of no food in the land. A certain man of Bethlehem in Judah went to visit the land of Moab with his wife and his two sons.

2 И мето на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.

The name of the man was Elimelech. His wife’s name was Naomi. And the names of his two sons were Mahlon and Chilion. They were Ephrathites of Bethlehem in Judah. They went into the land of Moab and stayed there.

3 Е лимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.

But Naomi’s husband Elimelech died. And she was left with her two sons,

4 И синовете ѝ си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.

who married Moabite women. The name of one was Orpah. The name of the other was Ruth. After living there about ten years,

5 С лед това Маалон и Хелеон умряха - и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.

both Mahlon and Chilion died. Naomi was left without her two children and her husband. Naomi and Ruth Return to Bethlehem

6 С лед това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си и му дал хляб.

Then Naomi got ready to return from the land of Moab with her daughters-in-law. She had heard in the land of Moab that the Lord had brought food to His people.

7 И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,

So she left with her two daughters-in-law and went on the way toward the land of Judah.

8 Н оемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.

But Naomi said to her two daughters-in-law, “Go, each one of you return to your own mother’s house. May the Lord show kindness to you, as you have done with the dead and with me.

9 Г оспод да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.

May the Lord help you to find a home, each in the family of her husband.” Then she kissed them, and they cried in loud voices.

10 С лед това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.

They said to her, “No, we will return with you to your people.”

11 Н о Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

But Naomi said, “Return to your people, my daughters. Why should you go with me? Do I have more sons within me, who could become your husbands?

12 В ърнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,

Return, my daughters. Go. For I am too old to have a husband. If I had hope, if I should have a husband tonight and give birth to sons,

13 в ие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мен.

would you wait until they were grown? Would you not marry until then? No, my daughters. It is harder for me than for you. For the hand of the Lord is against me.”

14 А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.

Then they cried again in loud voices. Orpah kissed her mother-in-law. But Ruth held on to her.

15 Т огава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.

Naomi said, “See, your sister-in-law has returned to her people and her gods. Return after your sister-in-law.”

16 А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог - мой Бог.

But Ruth said, “Do not beg me to leave you or turn away from following you. I will go where you go. I will live where you live. Your people will be my people. And your God will be my God.

17 К ъдето умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи Господ, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.

I will die where you die, and there I will be buried. So may the Lord do the same to me, and worse, if anything but death takes me from you.”

18 Н оемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.

When Naomi saw that Ruth would do nothing but go with her, she said no more to her.

19 И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е?

So they both went until they came to Bethlehem. The whole town of Bethlehem was happy because of them. The women said, “Is this Naomi?”

20 А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мара, защото Всесилният много ме огорчи.

She said to them, “Do not call me Naomi. Call me Mara. For the All-powerful has brought much trouble to me.

21 З адоволена с всичко излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие?

I went out full. But the Lord has made me return empty. Why call me Naomi? The Lord has spoken against me. The All-powerful has allowed me to suffer.”

22 Т ака се върнаха Ноемин и снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.

So Naomi returned. And her daughter-in-law Ruth, the Moabite woman, returned with her from the land of Moab. They came to Bethlehem at the beginning of barley gathering time.