1 Н е завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,

Do not be jealous of sinful men. Do not want to be with them.

2 з ащото сърцето им размишлява за насилие и устните им говорят за пакост. Значение на мъдростта

For their hearts make plans to hurt others and their lips talk about trouble.

3 С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава,

A house is built by wisdom. It is made strong by understanding,

4 и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

and by much learning the rooms are filled with all riches that are pleasing and of great worth.

5 М ъдрият човек е силен и човек със знание се укрепява в сила,

A wise man is strong. A man of much learning adds to his strength.

6 з ащото с мъдър съвет ще водиш войната си и чрез множеството съветници ще дойде избавлението.

For by wise leading you will make war, and the fight is won when there are many wise men to help you make the plans.

7 М ъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

Wisdom is too hard for a fool to understand. He does not open his mouth in the gate.

8 К ойто намисля да прави зло, ще се нарече пакостлив човек;

He who plans to do wrong will be called a trouble maker.

9 п омислянето на такова безумие е грях и присмивателят е мерзост за хората.

Planning to do foolish things is sin, and the man who laughs at the truth is hated by men.

10 А ко покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

If you are weak in the day of trouble, your strength is small.

11 И збавяй онези, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш онези, които политат към клане.

Save those who are being taken away to death. Keep them from being killed.

12 А ко кажеш: Ето, ние не знаехме това!, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли и няма ли да въздаде на всеки според делата му?

If you say, “See, we did not know this,” does not He Who knows what is in hearts see it? Does not He Who keeps watch over your soul know it? And will He not pay each man for his work?

13 С ине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка в устата ти.

My son, eat honey, for it is good. Yes, the honey from the comb is sweet to your taste.

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, ако си я намерил; и има бъдеще, и надеждата ти няма да загине.

Know that wisdom is like this to your soul. If you find it, there will be a future, and your hope will not be cut off.

15 Н е поставяй засада, о, нечестиви човече, против жилището на праведния. Не разваляй мястото му за почивка.

O sinful man, do not lie in wait against the house of the man who is right with God. Do not destroy his resting place.

16 З ащото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото.

For a man who is right with God falls seven times, and rises again, but the sinful fall in time of trouble.

17 Н е се радвай, когато падне неприятелят ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се подхлъзне.

Do not be full of joy when the one who hates you falls. Do not let your heart be glad when he trips.

18 Д а не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.

The Lord will see it and will not be pleased, and He will turn away His anger from him.

19 Н е се раздразвай поради злодеите, нито завиждай на нечестивите,

Do not worry yourself because of those who do wrong, and do not be jealous of the sinful.

20 з ащото злите няма да имат бъдеще; светилникът на нечестивите ще изгасне.

For there will be no future for the sinful man. The lamp of the sinful will be put out.

21 С ине мой, бой се от Господа и от царя и не се събирай с непостоянните,

My son, fear the Lord and the king. Have nothing to do with those who are given to change.

22 з ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно и кой знае какво наказание ще им бъде наложено и от двамата?

For their trouble will rise up all at once, and who knows how much both of them will destroy?

23 И тези са изречения на мъдрите: Лицеприятие в съд не е добро.

These also are sayings of the wise. It is not good to show favor in judging.

24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

He who says to the sinful, “You are right and good,” will be spoken against by people and hated by nations.

25 н о които го изобличават, към тях ще се показва благоволение и върху тях ще дойде благословение.

But those who speak strong words to the sinful will find joy and good will come upon them.

26 К ойто дава прав отговор, той целува в устни.

To give the right answer is like a kiss on the lips.

27 Н ареди си работата навън и си я приготви на нивата, и после съгради къщата си.

Get your work done outside. Make your fields ready. Then after that, build your house.

28 Н е бъди свидетел против ближния си без причина, нито мами с устните си.

Do not speak against your neighbor without a reason, and do not lie with your lips.

29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му.

Do not say, “I will do to him as he has done to me. I will pay the man for what he has done.”

30 М инах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек

I passed by the field of the lazy man, by the grape-vines of the man without understanding.

31 и всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

And see, it was all grown over with thorns. The ground was covered with weeds, and its stone wall was broken down.

32 Т огава, като разгледах, размислих в сърцето си, видях и си извадих поука.

When I saw it, I thought about it. I looked and received teaching.

33 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън -

“A little sleep, a little rest, a little folding of the hands to rest,”

34 и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията - като въоръжен мъж.

and your being poor will come as a robber, and your need like a man ready to fight.