1 Н е завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,

Не ревнуй злым людям и не желай быть с ними,

2 з ащото сърцето им размишлява за насилие и устните им говорят за пакост. Значение на мъдростта

потому что о насилии помышляет сердце их, и о злом говорят уста их.

3 С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава,

Мудростью устрояется дом и разумом утверждается,

4 и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

и с уменьем внутренности его наполняются всяким драгоценным и прекрасным имуществом.

5 М ъдрият човек е силен и човек със знание се укрепява в сила,

Человек мудрый силен, и человек разумный укрепляет силу свою.

6 з ащото с мъдър съвет ще водиш войната си и чрез множеството съветници ще дойде избавлението.

Поэтому с обдуманностью веди войну твою, и успех при множестве совещаний.

7 М ъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

Для глупого слишком высока мудрость; у ворот не откроет он уст своих.

8 К ойто намисля да прави зло, ще се нарече пакостлив човек;

Кто замышляет сделать зло, того называют злоумышленником.

9 п омислянето на такова безумие е грях и присмивателят е мерзост за хората.

Помысл глупости--грех, и кощунник--мерзость для людей.

10 А ко покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

Если ты в день бедствия оказался слабым, то бедна сила твоя.

11 И збавяй онези, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш онези, които политат към клане.

Спасай взятых на смерть, и неужели откажешься от обреченных на убиение?

12 А ко кажеш: Ето, ние не знаехме това!, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли и няма ли да въздаде на всеки според делата му?

Скажешь ли: 'вот, мы не знали этого'? А Испытующий сердца разве не знает? Наблюдающий над душею твоею знает это, и воздаст человеку по делам его.

13 С ине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка в устата ти.

Ешь, сын мой, мед, потому что он приятен, и сот, который сладок для гортани твоей:

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, ако си я намерил; и има бъдеще, и надеждата ти няма да загине.

таково и познание мудрости для души твоей. Если ты нашел, то есть будущность, и надежда твоя не потеряна.

15 Н е поставяй засада, о, нечестиви човече, против жилището на праведния. Не разваляй мястото му за почивка.

Не злоумышляй, нечестивый, против жилища праведника, не опустошай места покоя его,

16 З ащото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото.

ибо семь раз упадет праведник, и встанет; а нечестивые впадут в погибель.

17 Н е се радвай, когато падне неприятелят ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се подхлъзне.

Не радуйся, когда упадет враг твой, и да не веселится сердце твое, когда он споткнется.

18 Д а не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.

Иначе, увидит Господь, и неугодно будет это в очах Его, и Он отвратит от него гнев Свой.

19 Н е се раздразвай поради злодеите, нито завиждай на нечестивите,

Не негодуй на злодеев и не завидуй нечестивым,

20 з ащото злите няма да имат бъдеще; светилникът на нечестивите ще изгасне.

потому что злой не имеет будущности, --светильник нечестивых угаснет.

21 С ине мой, бой се от Господа и от царя и не се събирай с непостоянните,

Бойся, сын мой, Господа и царя; с мятежниками не сообщайся,

22 з ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно и кой знае какво наказание ще им бъде наложено и от двамата?

потому что внезапно придет погибель от них, и беду от них обоих кто предузнает?

23 И тези са изречения на мъдрите: Лицеприятие в съд не е добро.

Сказано также мудрыми: иметь лицеприятие на суде--нехорошо.

24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

Кто говорит виновному: 'ты прав', того будут проклинать народы, того будут ненавидеть племена;

25 н о които го изобличават, към тях ще се показва благоволение и върху тях ще дойде благословение.

а обличающие будут любимы, и на них придет благословение.

26 К ойто дава прав отговор, той целува в устни.

В уста целует, кто отвечает словами верными.

27 Н ареди си работата навън и си я приготви на нивата, и после съгради къщата си.

Соверши дела твои вне дома, окончи их на поле твоем, и потом устрояй и дом твой.

28 Н е бъди свидетел против ближния си без причина, нито мами с устните си.

Не будь лжесвидетелем на ближнего твоего: к чему тебе обманывать устами твоими?

29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му.

Не говори: 'как он поступил со мною, так и я поступлю с ним, воздам человеку по делам его'.

30 М инах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек

Проходил я мимо поля человека ленивого и мимо виноградника человека скудоумного:

31 и всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

и вот, все это заросло терном, поверхность его покрылась крапивою, и каменная ограда его обрушилась.

32 Т огава, като разгледах, размислих в сърцето си, видях и си извадих поука.

И посмотрел я, и обратил сердце мое, и посмотрел и получил урок:

33 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън -

'немного поспишь, немного подремлешь, немного, сложив руки, полежишь, --

34 и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията - като въоръжен мъж.

и придет, прохожий, бедность твоя, и нужда твоя--как человек вооруженный'.