1 Т огава Моисей и израелтяните запяха тази песен на Господа: Ще пея на Господа, защото е величествен; коня и ездача му хвърли в морето.

Пою Господу, ибо Он высоко превознесся; коня и всадника его ввергнул в море.

2 Г оспод е сила моя, песен моя. И стана мой Спасител; Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на бащите ми и ще Го превъзнеса.

Господь крепость моя и слава моя, Он был мне спасением. Он Бог мой, и прославлю Его; Бог отца моего, и превознесу Его.

3 Г оспод е силен Воин; името Му е Йехова.

Господь муж брани, Иегова имя Ему.

4 К олесниците на фараон и войската му хвърли в морето; отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.

Колесницы фараона и войско его ввергнул Он в море, и избранные военачальники его потонули в Чермном море.

5 Д ълбочините ги покриха; като камък слязоха в бездните.

Пучины покрыли их: они пошли в глубину, как камень.

6 Д есницата Ти, Господи, се прослави в сила; десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

Десница Твоя, Господи, прославилась силою; десница Твоя, Господи, сразила врага.

7 С превъзходното Си величие унищожи противниците Си; даде воля на гнева Си и ги изгори като слама.

Величием славы Твоей Ты низложил восставших против Тебя. Ты послал гнев Твой, и он попалил их, как солому.

8 О т духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, вълните застанаха като грамада, водите на бездната се сгъстиха сред морето.

От дуновения Твоего расступились воды, влага стала, как стена, огустели пучины в сердце моря.

9 Н еприятелят каза: Ще подгоня, ще стигна, ще разделя плячката; страстта ми ще се насити с тях; ще изтегля меча си, ръката ми ще ги погуби.

Враг сказал: погонюсь, настигну, разделю добычу; насытится ими душа моя, обнажу меч мой, истребит их рука моя.

10 П одухнал Си с вятъра Си и морето ги покри. Потънаха като олово в силните води.

Ты дунул духом Твоим, и покрыло их море: они погрузились, как свинец, в великих водах.

11 К ой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, величествен в святост, страховит, за да Те прославят, правещ чудеса?

Кто, как Ты, Господи, между богами? Кто, как Ты, величествен святостью, досточтим хвалами, Творец чудес?

12 П ротегна десницата Си и земята ги погълна.

Ты простер десницу Твою: поглотила их земля.

13 С милостта Си ще водиш народа, който си изкупил; упътил Си ги със силата Си към святото Си обиталище.

Ты ведешь милостью Твоею народ сей, который Ты избавил, --сопровождаешь силою Твоею в жилище святыни Твоей.

14 П лемената ще чуят и ще затреперят; ужас ще обладае филистимските жители.

Услышали народы и трепещут: ужас объял жителей Филистимских;

15 Т огава ще се уплашат едомските първенци; трепет ще обземе моавските първенци; всички жители на Ханаан ще се стопят.

тогда смутились князья Едомовы, трепет объял вождей Моавитских, уныли все жители Ханаана.

16 С трах и трепет ще ги обземе; чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Докато замине народът Ти, Господи, докато замине народът, който Си придобил.

Да нападет на них страх и ужас; от величия мышцы Твоей да онемеют они, как камень, доколе проходит народ Твой, Господи, доколе проходит сей народ, который Ты приобрел.

17 Щ е ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство, на мястото, Господи, което Си приготвил за Свое обиталище, в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

Введи его и насади его на горе достояния Твоего, на месте, которое Ты соделал жилищем Себе, Господи, во святилище, создали руки Твои, Владыка!

18 Г оспод ще царува до вечни векове.

Господь будет царствовать во веки и в вечность.

19 З ащото, когато фараоновите коне бяха влезли в морето с колесниците му и с конниците му, Господ беше върнал върху тях водите на морето; а израелтяните бяха преминали през морето по сухо.

Когда вошли кони фараона с колесницами его и с всадниками его в море, то Господь обратил на них воды морские, а сыны Израилевы прошли по суше среди моря.

20 Т огава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче и всички жени излязоха след нея с тъпанчета и започнаха хора̀,

И взяла Мариам пророчица, сестра Ааронова, в руку свою тимпан, и вышли за нею все женщины с тимпанами и ликованием.

21 а Мариам им пееше ответно: Пейте на Господа, защото е издигнат нависоко; коня и ездача му хвърли в морето. От Червено море до планината Хорив (15: 22-18: 27) Водата в Мера

И воспела Мариам пред ними: пойте Господу, ибо высоко превознесся Он, коня и всадника его ввергнул в море.

22 Т огава Моисей вдигна израелтяните от Червеното море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода.

И повел Моисей Израильтян от Чермного моря, и они вступили в пустыню Сур; и шли они три дня по пустыне и не находили воды.

23 П осле дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива (затова бе наречена Мера).

Пришли в Мерру--и не могли пить воды в Мерре, ибо она была горька, почему и наречено тому имя: Мерра.

24 Т огава народът роптаеше против Моисей: Какво да пием?

И возроптал народ на Моисея, говоря: что нам пить?

25 А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там Бог им даде наредби и закон и там ги изпита:

возопил к Господу, и Господь показал ему дерево, и он бросил его в воду, и вода сделалась сладкою. Там дал устав и закон и там испытывал его.

26 А ко внимателно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да те поразя с нито една от болестите, с които поразих египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

И сказал: если ты будешь слушаться гласа Господа, Бога твоего, и делать угодное пред очами Его, и внимать заповедям Его, и соблюдать все уставы Его, то не наведу на тебя ни одной из болезней, которые навел Я на Египет, ибо Я Господь, целитель твой.

27 П осле дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

И пришли в Елим; там двенадцать источников воды и семьдесят финиковых дерев, и расположились там станом при водах.