1 Н о Господ ми каза: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, пак душата Ми не би се смилила над този народ. Отпъди ги от лицето Ми и нека си излязат.

И сказал мне Господь: хотя бы предстали пред лице Мое Моисей и Самуил, душа Моя не к народу сему; отгони от лица Моего, пусть они отойдут.

2 А когато ти кажат: Къде да излезем? Тогава ще им отговориш: Така казва Господ: Които са за смърт - на смърт, и които са за меч - под меч; и които са за глад - на глад, и които са за плен - в плен.

Если же скажут тебе: 'куда нам идти?', то скажи им: так говорит Господь: кто на смерть, иди на смерть; и кто под меч, --под меч; и кто на голод, --на голод; и кто в плен, --в плен.

3 И ще им докарам четири вида язви, казва Господ: Мечът да заколи и кучетата да разкъсат, а небесните птици и земните зверове да изядат и да изтребят.

И пошлю на них четыре рода, говорит Господь: меч, чтобы убивать, и псов, чтобы терзать, и птиц небесных и зверей полевых, чтобы пожирать и истреблять;

4 И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света заради Манасия, син на Юдейския цар Езекия, заради това, което стори в Йерусалим.

и отдам их на озлобление всем царствам земли за Манассию, сына Езекии, царя Иудейского, за то, что он сделал в Иерусалиме.

5 З ащото кой ще се умилостиви за теб, Йерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?

Ибо кто пожалеет о тебе, Иерусалим? и кто окажет сострадание к тебе? и кто зайдет к тебе спросить о твоем благосостоянии?

6 Т и си Ме отхвърлил, казва Господ, отишъл си назад, затова ще простра ръката Си против теб и ще те погубя; дотегна Ми да показвам милост.

Ты оставил Меня, говорит Господь, отступил назад; поэтому Я простру на тебя руку Мою и погублю тебя: Я устал миловать.

7 И ще отвея с веяло в портите на тази земя, ще ги оставя без деца, ще изтребя народа Си, защото не се връщат от пътищата си.

Я развеваю их веялом за ворота земли; лишаю их детей, гублю народ Мой; но они не возвращаются с путей своих.

8 В довиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; на пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.

Вдов их у Меня более, нежели песку в море; наведу на них, на мать юношей, опустошителя в полдень; нападет на них внезапно страх и ужас.

9 О нази, която роди седем, изнемощя, предаде дух; нейното слънце залезе, когато беше още ден, тя беше посрамена и смутена; а останалите от тях ще предам на меч пред неприятелите им, казва Господ. Жалбата на Йеремия и Божият отговор

Лежит в изнеможении родившая семерых, испускает дыхание свое; еще днем закатилось солнце ее, она постыжена и посрамлена. И остаток их предам мечу пред глазами врагов их, говорит Господь.

10 Г орко ми, майко моя, затова, че си ме родила човек за каране и човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, все пак обаче всеки от тях ме кълне.

'Горе мне, мать моя, что ты родила меня человеком, который спорит и ссорится со всею землею! никому не давал я в рост, и мне никто не давал в рост, все проклинают меня'.

11 Г оспод ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; непременно ще заставя неприятеля да ти се моли в лошо време и в скръбно време.

Господь сказал: конец твой будет хорош, и Я заставлю врага поступать с тобою хорошо во время бедствия и во время скорби.

12 И ма ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?

Может ли железо сокрушить железо северное и медь?

13 И мота и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна и по всички твои предели, и то поради всичките ти грехове.

Имущество твое и сокровища твои отдам на расхищение, без платы, за все грехи твои, во всех пределах твоих;

14 И ще те отведа с неприятелите ти в страна, която не познаваш; защото огънят на гнева Ми се запали и ще гори върху вас.

и отправлю с врагами твоими в землю, которой ты не знаешь; ибо огонь возгорелся в гневе Моем, --будет пылать на вас.

15 Т и, Господи, познаваш делото ми; спомни си за мене; посети ме и отплати за мене на гонителите ми; в дълготърпението Си не ме погубвай. Знай, че заради Тебе претърпях укор.

О, Господи! Ты знаешь; вспомни обо мне и посети меня, и отмсти за меня гонителям моим; не погуби меня по долготерпению Твоему; Ты знаешь, что ради Тебя несу я поругание.

16 К ато намерих Твоите думи, ги изядох и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; защото се наричам с Твоето име, Господи, Боже на Силите.

Обретены слова Твои, и я съел их; и было слово Твое мне в радость и в веселие сердца моего; ибо имя Твое наречено на мне, Господи, Боже Саваоф.

17 Н е седях в събрание на веселещите се, нито се радвах с тях; седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание.

Не сидел я в собрании смеющихся и не веселился: под тяготеющею на мне рукою Твоею я сидел одиноко, ибо Ты исполнил меня негодования.

18 З ащо е постоянна болката ми и раната ми - така тежка, че не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, като непостоянни води?

За что так упорна болезнь моя, и рана моя так неисцельна, что отвергает врачевание? Неужели Ты будешь для меня как бы обманчивым источником, неверною водою?

19 З атова така казва Господ: Ако се върнеш от този си ум, тогава пак ще те възстановя, за да стоиш пред Мен; и ако отделиш скъпоценното от нищожното, тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, но ти не се обръщай към тях.

На сие так сказал Господь: если ты обратишься, то Я восставлю тебя, и будешь предстоять пред лицем Моим; и если извлечешь драгоценное из ничтожного, то будешь как Мои уста. Они сами будут обращаться к тебе, а не ты будешь обращаться к ним.

20 И ще те направя срещу този народ яка медна стена; те ще воюват против тебе, но няма да те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям и да те отървавам, казва Господ.

И сделаю тебя для этого народа крепкою медною стеною; они будут ратовать против тебя, но не одолеют тебя, ибо Я с тобою, чтобы спасать и избавлять тебя, говорит Господь.

21 Щ е те отърва от ръката на нечестивите и ще те изкупя от ръката на насилниците.

И спасу тебя от руки злых и избавлю тебя от руки притеснителей.