1 А Йосиф заведоха в Египет и египтянинът Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

Иосиф же отведен был в Египет, и купил его из рук Измаильтян, приведших его туда, Египтянин Потифар, царедворец фараонов, начальник телохранителей.

2 И Господ беше с Йосиф и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си, египтянина.

И был Господь с Иосифом: он был успешен в делах и жил в доме господина своего, Египтянина.

3 С лед като господарят му видя, че Господ беше с него и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

И увидел господин его, что Господь с ним и что всему, что он делает, Господь в руках его дает успех.

4 Й осиф придоби благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

И снискал Иосиф благоволение в очах его и служил ему. И он поставил его над домом своим, и все, что имел, отдал на руки его.

5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосиф; Господнето благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите.

И с того времени, как он поставил его над домом своим и над всем, что имел, Господь благословил дом Египтянина ради Иосифа, и было благословение Господне на всем, что имел он в доме и в поле.

6 А Петефрий остави всичко, каквото имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.

И оставил он все, что имел, в руках Иосифа и не знал при нем ничего, кроме хлеба, который он ел. Иосиф же был красив станом и красив лицем.

7 И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене.

И обратила взоры на Иосифа жена господина его и сказала: спи со мною.

8 Н о той отказа и каза на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има;

Но он отказался и сказал жене господина своего: вот, господин мой не знает при мне ничего в доме, и все, что имеет, отдал в мои руки;

9 в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така, как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

нет больше меня в доме сем; и он не запретил мне ничего, кроме тебя, потому что ты жена ему; как же сделаю я сие великое зло и согрешу пред Богом?

10 И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

Когда так она ежедневно говорила Иосифу, а он не слушался ее, чтобы спать с нею и быть с нею,

11 А един ден, когато Йосиф влезе вкъщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там, вкъщи,

случилось в один день, что он вошел в дом делать дело свое, а никого из домашних тут в доме не было;

12 т я го хвана за наметалото и му каза: Легни с мене. Но той остави наметалото си в ръката ѝ, избяга и излезе вън.

она схватила его за одежду его и сказала: ложись со мной. Но он, оставив одежду свою в руках ее, побежал и выбежал вон.

13 А като видя, че остави наметалото си в ръката ѝ и избяга вън,

Она же, увидев, что он оставил одежду свою в руках ее и побежал вон,

14 т я извика домашните си мъже и им говорѝ: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

кликнула домашних своих и сказала им так: посмотрите, он привел к нам Еврея ругаться над нами. Он пришел ко мне, чтобы лечь со мною, но я закричала громким голосом,

15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави наметалото си при мене, избяга и излезе вън.

и он, услышав, что я подняла вопль и закричала, оставил у меня одежду свою, и побежал, и выбежал вон.

16 И тя задържа наметалото му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

И оставила одежду его у себя до прихода господина его в дом свой.

17 И според тези думи му каза: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да се поругае с мене;

И пересказала ему те же слова, говоря: раб Еврей, которого ты привел к нам, приходил ко мне ругаться надо мною.

18 н о, като извиках с висок глас, той остави наметалото си при мен и избяга вън.

но, когда я подняла вопль и закричала, он оставил у меня одежду свою и убежал вон.

19 К ато чу господарят му думите, които му каза жена му: Така ми направи слугата ти, гневът му пламна.

Когда господин его услышал слова жены своей, которые она сказала ему, говоря: так поступил со мною раб твой, то воспылал гневом;

20 И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мястото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница. Йосиф в затвора

и взял Иосифа господин его и отдал его в темницу, где заключены узники царя. И был он там в темнице.

21 Н о Господ беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него.

И Господь был с Иосифом, и простер к нему милость, и даровал ему благоволение в очах начальника темницы.

22 Т ака че тъмничният началник предаде под ръководството на Йосиф всички затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко, което се вършеше там, отговаряше той.

И отдал начальник темницы в руки Иосифу всех узников, находившихся в темнице, и во всем, что они там ни делали, он был распорядителем.

23 Т ъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото Господ беше с него и Той му даваше успех във всичко, каквото вършеше.

Начальник темницы и не смотрел ни за чем, что было у него в руках, потому что Господь был с, и во всем, что он делал, Господь давал успех.