1 Т огава Давид си каза: Най-накрая ще загина един ден от Сауловата ръка. Няма нищо по-добро за мен от това да избягам по-бързо във филистимската земя. Тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всичките предели на Израел; така ще се отърва от ръката му.

И сказал Давид в сердце своем: когда-нибудь попаду я в руки Саула, и нет для меня ничего лучшего, как убежать в землю Филистимскую; и отстанет от меня Саул искать меня более по всем пределам Израильским, и я спасусь от руки его.

2 З атова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син.

И встал Давид, и отправился сам и шестьсот мужей, бывших с ним, к Анхусу, сыну Маоха, царю Гефскому.

3 И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си. Давид беше с двете си жени - езраелката Ахиноам и кармилката Авигея, бившата Навалова жена.

И жил Давид у Анхуса в Гефе, сам и люди его, каждый с семейством своим, Давид и обе жены его--Ахиноама Изреелитянка и Авигея, жена Навала, Кармилитянка.

4 К огато известиха на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси повече.

И донесли Саулу, что Давид убежал в Геф, и не стал он более искать его.

5 А Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се отреди място в някой от градовете в полето, за да живея там. Защо да живее слугата ти при тебе в царския град?

И сказал Давид Анхусу: если я приобрел благоволение в глазах твоих, то пусть дано будет мне место в одном из малых городов, и я буду жить там; для чего рабу твоему жить в царском городе вместе с тобою?

6 И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.

Тогда дал ему Анхус Секелаг, посему Секелаг и остался за царями Иудейскими доныне.

7 А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, беше една година и четири месеца.

Всего времени, какое прожил Давид в стране Филистимской, было год и четыре месяца.

8 Д авид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те отдавна бяха жители на земята), до Сур и дори до Египетската земя.

И выходил Давид с людьми своими и нападал на Гессурян и Гирзеян и Амаликитян, которые издавна населяли эту страну до Сура и даже до земли Египетской.

9 Д авид опустошаваше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена. Грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи, и като се връщаше, отиваше при Анхус.

И опустошал Давид ту страну, и не оставлял в живых ни мужчины, ни женщины, и забирал овец, и волов, и ослов, и верблюдов, и одежду; и возвращался, и приходил к Анхусу.

10 А Анхус питаше Давид: Къде нападнахте днес? Давид отговаряше: Южната част на Юда и южната земя на кенейците.

И сказал Анхус Давиду: на кого нападали ныне? Давид сказал: на полуденную страну Иудеи и на полуденную страну Иерахмеела и на полуденную страну Кенеи.

11 Д авид не оставяше жив нито мъж, нито жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си казваше: Да не би да ни наклеветят, като кажат: Така направи Давид и такъв е бил обичаят му през цялото време, откакто е живял във филистимската земя.

И не оставлял Давид в живых ни мужчины, ни женщины, и не приводил в Геф, говоря: они могут донести на нас и сказать: 'так поступил Давид, и таков образ действий его во все время пребывания в стране Филистимской'.

12 А Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израел; затова ще ми бъде слуга завинаги.

И доверился Анхус Давиду, говоря: он опротивел народу своему Израилю и будет слугою моим вовек.