2 Царе 24 ~ 2-я Царств 24

picture

1 С лед това гневът на Господа пак пламна против Израел и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израел и Юда.

Гнев Господень опять возгорелся на Израильтян, и возбудил он в них Давида сказать: пойди, исчисли Израиля и Иуду.

2 И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички Израелеви племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа.

И сказал царь Иоаву военачальнику, который был при нем: пройди по всем коленам Израилевым от Дана до Вирсавии, и исчислите народ, чтобы мне знать число народа.

3 А Йоав отвърна на царя: Господ, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това?

И сказал Иоав царю: Господь Бог твой да умножит столько народа, сколько есть, и еще во сто раз столько, а очи господина моего царя да увидят; но для чего господин мой царь желает этого дела?

4 О баче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят Израелевия народ.

Но слово царя Иоаву и военачальникам превозмогло; и пошел Иоав с военачальниками от царя считать народ Израильский.

5 К ато преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината.

И перешли они Иордан и остановились в Ароере, на правой стороне города, который среди долины Гадовой, к Иазеру;

6 П осле отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон.

и пришли в Галаад и в землю Тахтим-Ходши; и пришли в Дан--Яан и обошли Сидон;

7 С лед това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.

и пришли к укреплению Тира и во все города Хивеян и Хананеян и вышли на юг Иудеи в Вирсавию;

8 И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни.

и обошли всю землю и пришли чрез девять месяцев и двадцать дней в Иерусалим.

9 Й оав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израел - осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже - петстотин хиляди.

И подал Иоав список народной переписи царю; и оказалось, что Израильтян было восемьсот тысяч мужей сильных, способных к войне, а Иудеян пятьсот тысяч.

10 С лед като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на Господа: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, Господи, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

И вздрогнуло сердце Давидово после того, как он сосчитал народ. И сказал Давид Господу: тяжко согрешил я, поступив так; и ныне молю Тебя, Господи, прости грех раба Твоего, ибо крайне неразумно поступил я.

11 И когато Давид стана на сутринта, Господнето слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза:

Когда Давид встал на другой день утром, то было слово Господа к Гаду пророку, прозорливцу Давида:

12 И ди и кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.

пойди и скажи Давиду: так говорит Господь: три предлагаю Я тебе; выбери себе одно из них, которое совершилось бы над тобою.

13 И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил.

И пришел Гад к Давиду, и возвестил ему, и сказал ему: избирай себе, быть ли голоду в стране твоей семь лет, или чтобы ты три месяца бегал от неприятелей твоих, и они преследовали тебя, или чтобы в продолжение трех дней была моровая язва в стране твоей? теперь рассуди и реши, что мне отвечать Пославшему меня.

14 Д авид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна.

И сказал Давид Гаду: тяжело мне очень; но пусть впаду я в руки Господа, ибо велико милосердие Его; только бы в руки человеческие не впасть мне.

15 И така, Господ прати мор върху Израел от онази сутрин до определеното време. И измряха от народа, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.

И послал Господь язву на Израильтян от утра до назначенного времени; и умерло из народа, от Дана до Вирсавии, семьдесят тысяч человек.

16 А когато ангелът простря ръката си към Йерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. А ангелът Господен беше близо до хармана на йевусееца Орна.

И простер Ангел руку свою на Иерусалим, чтобы опустошить его; но Господь пожалел о бедствии и сказал Ангелу, поражавшему народ: довольно, теперь опусти руку твою. Ангел же Господень был тогда у гумна Орны Иевусеянина.

17 И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на Господа: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие. Тези овце какво са направили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом.

И сказал Давид Господу, когда увидел Ангела, поражавшего народ, говоря: вот, я согрешил, я поступил беззаконно; а эти овцы, что сделали они? пусть же рука Твоя обратится на меня и на дом отца моего.

18 В същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Излез, издигни жертвеник на Господа на хармана на йевусееца Орна.

И пришел в тот день Гад к Давиду и сказал: иди, поставь жертвенник Господу на гумне Орны Иевусеянина.

19 И така, Давид излезе според думата на Гад, както заповяда Господ.

И пошел Давид по слову Гада, как повелел Господь.

20 А Орна погледна и видя, че царят и слугите му идват към него. И Орна излезе и се поклони на царя с лице до земята.

И взглянул Орна и увидел царя и слуг его, шедших к нему, и вышел Орна и поклонился царю лицем своим до земли.

21 Т огава Орна каза: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид отговори: Да купя хармана от тебе, за да издигна жертвеник на Господа, за да престане язвата между народа.

И сказал Орна: зачем пришел господин мой царь к рабу своему? И сказал Давид: купить у тебя гумно для устроения жертвенника Господу, чтобы прекратилось поражение народа.

22 А Орна каза на Давид: Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и впряга на воловете за дърва.

И сказал Орна Давиду: пусть возьмет и вознесет господин мой, царь, что ему угодно. Вот волы для всесожжения и повозки и упряжь воловья на дрова.

23 В сичко това, о, царю, Орна дава на царя. Орна прибави също: Господ, твоят Бог, да има благоволение към теб.

Все это, царь, Орна отдает царю. Еще сказал Орна царю: Господь Бог твой да будет милостив к тебе!

24 А царят каза на Орна: Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не искам да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо. И така, Давид купи хармана; а воловете купи за петдесет сребърни сикъла.

Но царь сказал Орне: нет, я заплачу тебе, что стоит, и не вознесу Господу Богу моему жертвы, даром. И купил Давид гумно и волов за пятьдесят сиклей серебра.

25 Т ам Давид издигна жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни приноси. И Господ прие молбата за земята и язвата престана сред Израел.

И соорудил там Давид жертвенник Господу и принес всесожжения и мирные жертвы. И умилостивился Господь над страною, и прекратилось поражение Израильтян.