1 В онзи ден тази песен ще бъде изпята в Юдейската земя: Имаме укрепен град; спасение ще сложи Бог за стени и подпори.
В тот день будет воспета песнь сия в земле Иудиной: город крепкий у нас; спасение дал Он вместо стены и вала.
2 О творете портите, за да влезе праведният народ, който пази истината.
Отворите ворота; да войдет народ праведный, хранящий истину.
3 Щ е опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.
Твердого духом Ты хранишь в совершенном мире, ибо на Тебя уповает он.
4 У повавайте на Господа винаги, защото Господ Йехова е вечна канара;
Уповайте на Господа вовеки, ибо Господь Бог есть твердыня вечная:
5 з ащото събаря живеещите нависоко, снишава високостоещия град, снишава го дори до земята, хвърля го дори в пръстта.
Он ниспроверг живших на высоте, высоко стоявший город; поверг его, поверг на землю, бросил его в прах.
6 К ракът ще го потъпче - краката на сиромаха, стъпките на бедния.
Нога попирает его, ноги бедного, стопы нищих.
7 П ътят на праведния е прав път; пътеката на праведния Ти направляваш.
Путь праведника прям; Ты уравниваешь стезю праведника.
8 Д а! В пътя на Твоите постановления, Господи, Те чакахме; желанието на душата ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.
И на пути судов Твоих, Господи, мы уповали на Тебя; к имени Твоему и к воспоминанию о Тебе стремилась душа наша.
9 С душата си Те пожелах нощем. Да! От дълбочината на духа си търся Тебе в зори; защото когато Твоите постановления се изпълняват на земята, жителите на света се учат на правда.
Душею моею я стремился к Тебе ночью, и духом моим я буду искать Тебя во внутренности моей с раннего утра: ибо когда суды Твои на земле, тогда живущие в мире научаются правде.
10 А ко бъде показана милост към нечестивия, той пак няма да се научи на правда; даже в земята на правотата ще постъпва неправедно и няма да погледне към Господнето величие.
Если нечестивый будет помилован, то не научится он правде, --будет злодействовать в земле правых и не будет взирать на величие Господа.
11 Г осподи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; обаче ще видят ревността Ти за народа Ти и ще се засрамят; даже огън ще погълне враговете Ти.
Господи! рука Твоя была высоко поднята, но они не видали ее; увидят и устыдятся ненавидящие народ Твой; огонь пожрет врагов Твоих.
12 Г осподи, Ти ще отредиш мир за нас, защото си извършил за нас и всичките ни дела.
Господи! Ты даруешь нам мир; ибо и все дела наши Ты устрояешь для нас.
13 Г осподи, Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; а само чрез Тебе ще споменаваме Твоето име.
Господи Боже наш! другие владыки кроме Тебя господствовали над нами; но чрез Тебя только мы славим имя Твое.
14 Т е са мъртви, няма да живеят; те са сенки, няма да се издигнат; защото Ти си ги наказал и изтребил, и си направил всеки спомен за тях да изчезне.
Мертвые не оживут; рефаимы не встанут, потому что Ты посетил и истребил их, и уничтожил всякую память о них.
15 У множил си народа, Господи; умножил си народа; прославил си се; разширил си всички граници на страната.
Ты умножил народ, Господи, умножил народ, --прославил Себя, распространил все пределы земли.
16 Г осподи, в скръбта прибегнаха към Теб, изляха тайна молитва, когато наказанието Ти беше върху тях.
Господи! в бедствии он искал Тебя; изливал тихие моления, когда наказание Твое постигало его.
17 К акто непразна жена, когато наближава времето да роди, се мъчи и вика от болка, такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
Как беременная женщина, при наступлении родов, мучится, вопит от болей своих, так были мы пред Тобою, Господи.
18 С танахме като непразни, мъчихме се, но като че ли вятър родихме; никакво избавление не извършихме на земята, нито жителите на света паднаха пред нас.
Были беременны, мучились, --и рождали как бы ветер; спасения не доставили земле, и прочие жители вселенной не пали.
19 Т воите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате в пръстта, защото росата Ти е като росата по тревите и земята ще изхвърли мъртвите.
Оживут мертвецы Твои, восстанут мертвые тела! Воспряните и торжествуйте, поверженные в прахе: ибо роса Твоя--роса растений, и земля извергнет мертвецов.
20 Е ла, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът.
Пойди, народ мой, войди в покои твои и запри за собой двери твои, укройся на мгновение, доколе не пройдет гнев;
21 З ащото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие попитата от нея кръв и няма да скрива вече убитите си.
ибо вот, Господь выходит из жилища Своего наказать обитателей земли за их беззаконие, и земля откроет поглощенную ею кровь и уже не скроет убитых своих.