1 К ато се свърши това, първенците дойдоха при мен и казаха: Израелевият народ и свещениците, и левитите не са се отделили от народите на тези земи, що се отнася до техните мерзости - мерзостите на ханаанците, хетите, ферезейците, йевусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;

По окончании сего, подошли ко мне начальствующие и сказали: народ Израилев и священники и левиты не отделились от народов иноплеменных с мерзостями их, от Хананеев, Хеттеев, Ферезеев, Иевусеев, Аммонитян, Моавитян, Египтян и Аморреев,

2 з ащото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, така че святият род се е смесил с народа на тези земи; дори ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.

потому что взяли дочерей их за себя и за сыновей своих, и смешалось семя святое с народами иноплеменными, и притом рука знатнейших и главнейших была в сем беззаконии первою.

3 К ато чух това, раздрах дрехата и мантията си, скубах космите от главата и от брадата си и седях смутен.

Услышав это слово, я разодрал нижнюю и верхнюю одежду мою и рвал волосы на голове моей и на бороде моей, и сидел печальный.

4 Т огава при мене се събраха всички, които треперят от думите на Израелевия Бог поради престъплението на онези, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва.

Тогда собрались ко мне все, убоявшиеся слов Бога Израилева по причине преступления переселенцев, и я сидел в печали до вечерней жертвы.

5 А по време на вечерната жертва станах от унижението си и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа, моя Бог, казах:

А во время вечерней жертвы я встал с места сетования моего, и в разодранной нижней и верхней одежде пал на колени мои и простер руки мои к Господу Богу моему

6 Б оже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата.

и сказал: Боже мой! стыжусь и боюсь поднять лице мое к Тебе, Боже мой, потому что беззакония наши стали выше головы, и вина наша возросла до небес.

7 О т дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на чуждоземните царе, под меч, в плен, на разграбване и на посрамване на лицата ни, както е днес.

Со дней отцов наших мы в великой вине до сего дня, и за беззакония наши преданы были мы, цари наши, священники наши, в руки царей иноземных, под меч, в плен и на разграбление и на посрамление, как это и ныне.

8 И сега за много малко време Господ, нашият Бог, показва милост към нас, за да се опази между нас остатък и за да бъдем закрепени в Неговото свято място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.

И вот, по малом времени, даровано нам помилование от Господа Бога нашего, и Он оставил у нас уцелевших и дал нам утвердиться на месте святыни Его, и просветил глаза наши Бог наш, и дал нам ожить немного в рабстве нашем.

9 З ащото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е изоставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, за да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юдея и Йерусалим.

Мы--рабы, но и в рабстве нашем не оставил нас Бог наш. И склонил Он к нам милость царей Персидских, чтоб они дали нам ожить, воздвигнуть дом Бога нашего и восстановить из развалин его, и дали нам ограждение в Иудее и в Иерусалиме.

10 Н о сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото изоставихме заповедите,

И ныне, что скажем мы, Боже наш, после этого? Ибо мы отступили от заповедей Твоих,

11 к оито си дал чрез слугите Си, пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя, осквернена от гнусотиите и от мерзостите на народите на тези земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;

которые заповедал Ты чрез рабов Твоих пророков, говоря: земля, в которую идете вы, чтоб овладеть ею, земля нечистая, она осквернена нечистотою иноплеменных народов, их мерзостями, которыми они наполнили ее от края до края в осквернениях своих.

12 и така, сега не давайте дъщерите си на синовете им и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите и да ядете благата на тази земя, и да я оставите в наследство на потомците си завинаги.

Итак дочерей ваших не выдавайте за сыновей их, и дочерей их не берите за сыновей ваших, и не ищите мира их и блага их во веки, чтобы укрепиться вам и питаться благами земли той и передать ее в наследие сыновьям вашим на веки.

13 А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото ни престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни и си ни дал такова избавление,

И после всего, постигшего нас за худые дела наши и за великую вину нашу, --ибо Ты, Боже наш, пощадил нас не по мере беззакония нашего и дал нам такое избавление, --

14 т рябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас, докато ни довършиш, за да не остане никакъв остатък и никой оцелял?

неужели мы опять будем нарушать заповеди Твои и вступать в родство с этими отвратительными народами? Не прогневаешься ли Ты на нас даже до истребления, так что не будет уцелевших и не будет спасения?

15 Г осподи, Боже Израелев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! Защото поради него не можем да се изправим пред Теб.

Господи Боже Израилев! праведен Ты. Ибо мы остались уцелевшими до сего дня; и вот мы в беззакониях наших пред лицем Твоим, хотя после этого не надлежало бы нам стоять пред лицем Твоим.