1 ( По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

(136-1) При реках Вавилона, там сидели мы и плакали, когда вспоминали о Сионе;

2 н а върбите сред него окачихме арфите си.

(136-2) на вербах, посреди его, повесили мы наши арфы.

3 З ащото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

(136-3) Там пленившие нас требовали от нас слов песней, и притеснители наши--веселья: 'пропойте нам из песней Сионских'.

4 К ак да пеем песента Господня в чужда земя?

(136-4) Как нам петь песнь Господню на земле чужой?

5 А ко те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

(136-5) Если я забуду тебя, Иерусалим, --забудь меня десница моя;

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

(136-6) прилипни язык мой к гортани моей, если не буду помнить тебя, если не поставлю Иерусалима во главе веселия моего.

7 П омни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

(136-7) Припомни, Господи, сынам Едомовым день Иерусалима, когда они говорили: 'разрушайте, разрушайте до основания его'.

8 Д ъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

(136-8) Дочь Вавилона, опустошительница! блажен, кто воздаст тебе за то, что ты сделала нам!

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!

(136-9) Блажен, кто возьмет и разобьет младенцев твоих о камень!