1 И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

Что же, скажем, Авраам, отец наш, приобрел по плоти?

2 З ащото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

Если Авраам оправдался делами, он имеет похвалу, но не пред Богом.

3 П онеже какво казва Писанието: "Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда."

Ибо что говорит Писание? Поверил Авраам Богу, и это вменилось ему в праведность.

4 А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;

Воздаяние делающему вменяется не по милости, но по долгу.

5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

А не делающему, но верующему в Того, Кто оправдывает нечестивого, вера его вменяется в праведность.

6 К акто и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:

Так и Давид называет блаженным человека, которому Бог вменяет праведность независимо от дел:

7 " Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити.

Блаженны, чьи беззакония прощены и чьи грехи покрыты.

8 Б лажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях."

Блажен человек, которому Господь не вменит греха.

9 О баче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраам вярата се вмени за правда."

Блаженство сие к обрезанию, или к необрезанию? Мы говорим, что Аврааму вера вменилась в праведность.

10 Т огава как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

Когда вменилась? по обрезании или до обрезания? Не по обрезании, а до обрезания.

11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

И знак обрезания он получил, печать праведности через веру, которую в необрезании, так что он стал отцом всех верующих в необрезании, чтобы и им вменилась праведность,

12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато беше необрязан. Вярата в Божието обещание

и отцом обрезанных, не только обрезание, но и ходящих по следам веры отца нашего Авраама, которую в необрезании.

13 П онеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.

Ибо не законом Аврааму, или семени его, обетование--быть наследником мира, но праведностью веры.

14 З ащото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието - осуетено;

Если утверждающиеся на законе суть наследники, то тщетна вера, бездейственно обетование;

15 п онеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.

ибо закон производит гнев, потому что, где нет закона, нет и преступления.

16 З атова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни

Итак по вере, чтобы по милости, дабы обетование было непреложно для всех, не только по закону, но и по вере потомков Авраама, который есть отец всем нам

17 ( както е писано: "Направих те отец на много народи") пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

(как написано: Я поставил тебя отцом многих народов) пред Богом, Которому он поверил, животворящим мертвых и называющим несуществующее, как существующее.

18 А враам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: "Толкова ще бъде твоето потомство."

Он, сверх надежды, поверил с надеждою, через что сделался отцом многих народов, по сказанному: 'так будет семя твое'.

19 Б ез да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,

И, не изнемогши в вере, он не помышлял, что тело его, почти столетнего, уже омертвело, и утроба Саррина в омертвении;

20 о баче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,

не поколебался в обетовании Божием неверием, но пребыл тверд в вере, воздав славу Богу

21 у верен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

и будучи вполне уверен, что Он силен и исполнить обещанное.

22 З атова му се вмени за правда.

Потому и вменилось ему в праведность.

23 Т ова пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

А впрочем не в отношении к нему одному написано, что вменилось ему,

24 н о и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

но и в отношении к нам; вменится и нам, верующим в Того, Кто воскресил из мертвых Иисуса Христа, Господа нашего,

25 К ойто бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.

Который предан за грехи наши и воскрес для оправдания нашего.