1 А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

Увидев народ, Он взошел на гору; и, когда сел, приступили к Нему ученики Его.

2 И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:

И Он, отверзши уста Свои, учил их, говоря:

3 Б лажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.

Блаженны нищие духом, ибо их есть Царство Небесное.

4 Б лажени скърбящите, защото те ще се утешат.

Блаженны плачущие, ибо они утешатся.

5 Б лажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блаженны кроткие, ибо они наследуют землю.

6 Б лажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Блаженны алчущие и жаждущие правды, ибо они насытятся.

7 Б лажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

Блаженны милостивые, ибо они помилованы будут.

8 Б лажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блаженны чистые сердцем, ибо они Бога узрят.

9 Б лажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

Блаженны миротворцы, ибо они будут наречены сынами Божиими.

10 Б лажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Блаженны изгнанные за правду, ибо их есть Царство Небесное.

11 Б лажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;

Блаженны вы, когда будут поносить вас и гнать и всячески неправедно злословить за Меня.

12 р адвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. Сол и светлина за света

Радуйтесь и веселитесь, ибо велика ваша награда на небесах: так гнали пророков, бывших прежде вас.

13 В ие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

Вы--соль земли. Если же соль потеряет силу, то чем сделаешь ее соленою? Она уже ни к чему негодна, как разве выбросить ее вон на попрание людям.

14 В ие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

Вы--свет мира. Не может укрыться город, стоящий на верху горы.

15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи.

И, зажегши свечу, не ставят ее под сосудом, но на подсвечнике, и светит всем в доме.

16 С ъщо така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. Исус Христос и законът

Так да светит свет ваш пред людьми, чтобы они видели ваши добрые дела и прославляли Отца вашего Небесного.

17 Д а не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

Не думайте, что Я пришел нарушить закон или пророков: не нарушить пришел Я, но исполнить.

18 З ащото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

Ибо истинно говорю вам: доколе не прейдет небо и земля, ни одна иота или ни одна черта не прейдет из закона, пока не исполнится все.

19 И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

Итак, кто нарушит одну из заповедей сих малейших и научит так людей, тот малейшим наречется в Царстве Небесном; а кто сотворит и научит, тот великим наречется в Царстве Небесном.

20 З ащото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

Ибо, говорю вам, если праведность ваша не превзойдет праведности книжников и фарисеев, то вы не войдете в Царство Небесное.

21 Ч ули сте, че е било казано на древните: "Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда."

Вы слышали, что сказано древним: не убивай, кто же убьет, подлежит суду.

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.

А Я говорю вам, что всякий, гневающийся на брата своего напрасно, подлежит суду; кто же скажет брату своему: 'рака', подлежит синедриону; а кто скажет: 'безумный', подлежит геенне огненной.

23 И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,

Итак, если ты принесешь дар твой к жертвеннику и там вспомнишь, что брат твой имеет что-нибудь против тебя,

24 о стави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.

оставь там дар твой пред жертвенником, и пойди прежде примирись с братом твоим, и тогда приди и принеси дар твой.

25 Б ързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.

Мирись с соперником твоим скорее, пока ты еще на пути с ним, чтобы соперник не отдал тебя судье, а судья не отдал бы тебя слуге, и не ввергли бы тебя в темницу;

26 И стина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.

истинно говорю тебе: ты не выйдешь оттуда, пока не отдашь до последнего кодранта.

27 Ч ули сте, че е било казано: "Не прелюбодействай."

Вы слышали, что сказано древним: не прелюбодействуй.

28 Н о Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

А Я говорю вам, что всякий, кто смотрит на женщину с вожделением, уже прелюбодействовал с нею в сердце своем.

29 А ко дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

Если же правый глаз твой соблазняет тебя, вырви его и брось от себя, ибо лучше для тебя, чтобы погиб один из членов твоих, а не все тело твое было ввержено в геенну.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

И если правая твоя рука соблазняет тебя, отсеки ее и брось от себя, ибо лучше для тебя, чтобы погиб один из членов твоих, а не все тело твое было ввержено в геенну.

31 О ще е било казано: "Който напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо."

Сказано также, что если кто разведется с женою своею, пусть даст ей разводную.

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

А Я говорю вам: кто разводится с женою своею, кроме вины прелюбодеяния, тот подает ей повод прелюбодействовать; и кто женится на разведенной, тот прелюбодействует.

33 Ч ули сте още, че е било казано на древните: "Не нарушавай клетвата си, но изпълнявай клетвите си пред Господа."

Еще слышали вы, что сказано древним: не преступай клятвы, но исполняй пред Господом клятвы твои.

34 Н о Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

А Я говорю вам: не клянись вовсе: ни небом, потому что оно престол Божий;

35 н ито в земята, защото е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.

ни землею, потому что она подножие ног Его; ни Иерусалимом, потому что он город великого Царя;

36 Н ито в главата си да се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.

ни головою твоею не клянись, потому что не можешь ни одного волоса сделать белым или черным.

37 Н о говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия.

Но да будет слово ваше: да, да; нет, нет; а что сверх этого, то от лукавого.

38 Ч ули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб."

Вы слышали, что сказано: око за око и зуб за зуб.

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.

А Я говорю вам: не противься злому. Но кто ударит тебя в правую щеку твою, обрати к нему и другую;

40 Н а този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.

и кто захочет судиться с тобою и взять у тебя рубашку, отдай ему и верхнюю одежду;

41 К ойто те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

и кто принудит тебя идти с ним одно поприще, иди с ним два.

42 Д ай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем.

Просящему у тебя дай, и от хотящего занять у тебя не отвращайся.

43 Ч ули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си."

Вы слышали, что сказано: люби ближнего твоего и ненавидь врага твоего.

44 Н о Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,

А Я говорю вам: любите врагов ваших, благословляйте проклинающих вас, благотворите ненавидящим вас и молитесь за обижающих вас и гонящих вас,

45 з а да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.

да будете сынами Отца вашего Небесного, ибо Он повелевает солнцу Своему восходить над злыми и добрыми и посылает дождь на праведных и неправедных.

46 З ащото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

Ибо если вы будете любить любящих вас, какая вам награда? Не то же ли делают и мытари?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

И если вы приветствуете только братьев ваших, что особенного делаете? Не так же ли поступают и язычники?

48 И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Итак будьте совершенны, как совершен Отец ваш Небесный.