1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
В это время пришли некоторые и рассказали Ему о Галилеянах, которых кровь Пилат смешал с жертвами их.
2 И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така?
Иисус сказал им на это: думаете ли вы, что эти Галилеяне были грешнее всех Галилеян, что так пострадали?
3 К азвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
Нет, говорю вам, но, если не покаетесь, все так же погибнете.
4 И ли мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим?
Или думаете ли, что те восемнадцать человек, на которых упала башня Силоамская и побила их, виновнее были всех, живущих в Иерусалиме?
5 К азвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Притча за безплодната смокиня
Нет, говорю вам, но, если не покаетесь, все так же погибнете.
6 К аза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
И сказал сию притчу: некто имел в винограднике своем посаженную смоковницу, и пришел искать плода на ней, и не нашел;
7 И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята?
и сказал виноградарю: вот, я третий год прихожу искать плода на этой смоковнице и не нахожу; сруби ее: на что она и землю занимает?
8 А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;
Но он сказал ему в ответ: господин! оставь ее и на этот год, пока я окопаю ее и обложу навозом, --
9 и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш.
не принесет ли плода; если же нет, то в следующий срубишь ее.
10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
В одной из синагог учил Он в субботу.
11 и , ето, една жена, която имаше дух, който ѝ беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
Там была женщина, восемнадцать лет имевшая духа немощи: она была скорчена и не могла выпрямиться.
12 А Исус, като я видя, повика я и ѝ каза: Жено, освободена си от твоята немощ.
Иисус, увидев ее, подозвал и сказал ей: женщина! ты освобождаешься от недуга твоего.
13 И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога.
И возложил на нее руки, и она тотчас выпрямилась и стала славить Бога.
14 А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.
При этом начальник синагоги, негодуя, что Иисус исцелил в субботу, сказал народу: есть шесть дней, в которые должно делать; в те и приходите исцеляться, а не в день субботний.
15 Н о Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои?
Господь сказал ему в ответ: лицемер! не отвязывает ли каждый из вас вола своего или осла от яслей в субботу и не ведет ли поить?
16 А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?
сию же дочь Авраамову, которую связал сатана вот уже восемнадцать лет, не надлежало ли освободить от уз сих в день субботний?
17 И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него. Притча за синаповото зърно и кваса
И когда говорил Он это, все противившиеся Ему стыдились; и весь народ радовался о всех славных делах Его.
18 Т огава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя?
Он же сказал: чему подобно Царствие Божие? и чему уподоблю его?
19 П рилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му.
Оно подобно зерну горчичному, которое, взяв, человек посадил в саду своем; и выросло, и стало большим деревом, и птицы небесные укрывались в ветвях его.
20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
Ещё сказал: чему уподоблю Царствие Божие?
21 П рилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. Тясната врата
Оно подобно закваске, которую женщина, взяв, положила в три меры муки, доколе не вскисло всё.
22 И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше.
И проходил по городам и селениям, уча и направляя путь к Иерусалиму.
23 И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:
Некто сказал Ему: Господи! неужели мало спасающихся? Он же сказал им:
24 П одвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат.
подвизайтесь войти сквозь тесные врата, ибо, сказываю вам, многие поищут войти, и не возмогут.
25 С лед като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте.
Когда хозяин дома встанет и затворит двери, тогда вы, стоя вне, станете стучать в двери и говорить: Господи! Господи! отвори нам; но Он скажет вам в ответ: не знаю вас, откуда вы.
26 Т огава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал.
Тогда станете говорить: мы ели и пили пред Тобою, и на улицах наших учил Ты.
27 А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
Но Он скажет: говорю вам: не знаю вас, откуда вы; отойдите от Меня все делатели неправды.
28 Т ам ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си - изпъдени навън.
Там будет плач и скрежет зубов, когда увидите Авраама, Исаака и Иакова и всех пророков в Царствии Божием, а себя изгоняемыми вон.
29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство.
И придут от востока и запада, и севера и юга, и возлягут в Царствии Божием.
30 И , ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. Христос плаче за Йерусалим
И вот, есть последние, которые будут первыми, и есть первые, которые будут последними.
31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.
В тот день пришли некоторые из фарисеев и говорили Ему: выйди и удались отсюда, ибо Ирод хочет убить Тебя.
32 И сус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.
И сказал им: пойдите, скажите этой лисице: се, изгоняю бесов и совершаю исцеления сегодня и завтра, и в третий кончу;
33 О баче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим.
а впрочем, Мне должно ходить сегодня, завтра и в последующий день, потому что не бывает, чтобы пророк погиб вне Иерусалима.
34 Й ерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!
Иерусалим! Иерусалим! избивающий пророков и камнями побивающий посланных к тебе! сколько раз хотел Я собрать чад твоих, как птица птенцов своих под крылья, и вы не захотели!
35 Е то, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.
Се, оставляется вам дом ваш пуст. Сказываю же вам, что вы не увидите Меня, пока не придет время, когда скажете: благословен Грядый во имя Господне!