1 А главното в това, което казваме, е следното: Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

Главное же в том, о чем говорим, есть то: мы имеем такого Первосвященника, Который воссел одесную престола величия на небесах

2 с лужител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

и священнодействователь святилища и скинии истинной, которую воздвиг Господь, а не человек.

3 З ащото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви; затова е нужно и Този Първосвещеник да има нещо да принася.

Всякий первосвященник поставляется для приношения даров и жертв; а потому нужно было, чтобы и Сей также имел, что принести.

4 А ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона

Если бы Он оставался на земле, то не был бы и священником, потому что такие священники, которые по закону приносят дары,

5 ( които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисей, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай, му каза Бог, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),

которые служат образу и тени небесного, как сказано было Моисею, когда он приступал к совершению скинии: смотри, сказано, сделай все по образу, показанному тебе на горе.

6 н о на дело Христос е получил толкова по-добро служение, колкото и заветът, на който Той е ходатай, е по-добър като утвърден върху по-добри обещания.

Но Сей получил служение тем превосходнейшее, чем лучшего Он ходатай завета, который утвержден на лучших обетованиях.

7 З ащото ако онзи първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.

Ибо, если бы первый был без недостатка, то не было бы нужды искать места другому.

8 А , напротив, когато порицава израелтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с Израелевия дом и с Юдовия дом нов завет;

Но, укоряя их, говорит: вот, наступают дни, говорит Господь, когда Я заключу с домом Израиля и с домом Иуды новый завет,

9 н е такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя; защото те не устояха в завета Ми и Аз ги оставих, казва Господ.

не такой завет, какой Я заключил с отцами их в то время, когда взял их за руку, чтобы вывести их из земли Египетской, потому что они не пребыли в том завете Моем, и Я пренебрег их, говорит Господь.

10 З ащото ето завета, който ще сключа с Израелевия дом: След онези дни, казва Господ, ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ.

Вот завет, который завещаю дому Израилеву после тех дней, говорит Господь: вложу законы Мои в мысли их, и напишу их на сердцах их; и буду их Богом, а они будут Моим народом.

11 И няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брат си, като му казват: Познай Господа! Защото всички ще Ме познават, от малък до голям между тях.

И не будет учить каждый ближнего своего и каждый брата своего, говоря: познай Господа; потому что все, от малого до большого, будут знать Меня,

12 З ащото ще покажа милост към неправдите им и греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече."

потому что Я буду милостив к неправдам их, и грехов их и беззаконий их не воспомяну более.

13 А като каза "нов завет ", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Говоря 'новый', показал ветхость первого; а ветшающее и стареющее близко к уничтожению.