1 И маше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
Был некто на горе Ефремовой, именем Миха.
2 Т ой каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.
Он сказал матери своей: тысяча сто серебра, которые у тебя взяты и за которые ты при мне изрекла проклятие, это серебро у меня, я взял его. Мать его сказала: благословен сын мой у Господа!
3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.
И возвратил он матери своей тысячу сто серебра. И сказала мать его: это серебро я от себя посвятила Господу для сына моего, чтобы сделать из него истукан и литый кумир; итак отдаю оное тебе.
4 Н о Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.
Но он возвратил серебро матери своей. Мать его взяла двести серебра и отдала их плавильщику. Он сделал из них истукан и литый кумир, который и находился в доме Михи.
5 Т ози човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.
И был у Михи дом Божий. И сделал он ефод и терафим и посвятил одного из сыновей своих, чтоб он был у него священником.
6 П о това време в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.
В те дни не было царя у Израиля; каждый делал то, что ему казалось справедливым.
7 И маше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.
Один юноша из Вифлеема Иудейского, из колена Иудина, левит, тогда жил там;
8 Т ози момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
этот человек пошел из города Вифлеема Иудейского, чтобы пожить, где случится, и идя дорогою, пришел на гору Ефремову к дому Михи.
9 М ихей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.
И сказал ему Миха: откуда ты идешь? Он сказал ему: я левит из Вифлеема Иудейского и иду пожить, где случится.
10 Т огава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.
И сказал ему Миха: останься у меня и будь у меня отцом и священником; я буду давать тебе по десяти серебра на год, потребное одеяние и пропитание.
11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.
Левит пошел к нему и согласился левит остаться у этого человека, и был юноша у него, как один из сыновей его.
12 М ихей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
Миха посвятил левита, и этот юноша был у него священником и жил в доме у Михи.
13 Т огава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.
И сказал Миха: теперь я знаю, что Господь будет мне благотворить, потому что левит у меня священником.