1 И маше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

There was a man of the hill country of Ephraim, whose name was Micah.

2 Т ой каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.

He said to his mother, “The eleven hundred pieces of silver that were taken from you, about which you uttered a curse, and also spoke it in my ears, behold, the silver is with me. I took it.” His mother said, “May Yahweh bless my son!”

3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.

He restored the eleven hundred pieces of silver to his mother, then his mother said, “I most certainly dedicate the silver to Yahweh from my hand for my son, to make an engraved image and a molten image. Now therefore I will restore it to you.”

4 Н о Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.

When he restored the money to his mother, his mother took two hundred pieces of silver, and gave them to a silversmith, who made an engraved image and a molten image out of it. It was in the house of Micah.

5 Т ози човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.

The man Micah had a house of gods, and he made an ephod, and teraphim, and consecrated one of his sons, who became his priest.

6 П о това време в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.

In those days there was no king in Israel. Everyone did that which was right in his own eyes.

7 И маше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.

There was a young man out of Bethlehem Judah, of the family of Judah, who was a Levite; and he lived there.

8 Т ози момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

The man departed out of the city, out of Bethlehem Judah, to live where he could find a place, and he came to the hill country of Ephraim, to the house of Micah, as he traveled.

9 М ихей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.

Micah said to him, “Where did you come from?” He said to him, “I am a Levite of Bethlehem Judah, and I am looking for a place to live.”

10 Т огава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.

Micah said to him, “Dwell with me, and be to me a father and a priest, and I will give you ten pieces of silver per year, a suit of clothing, and your food.” So the Levite went in.

11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.

The Levite was content to dwell with the man; and the young man was to him as one of his sons.

12 М ихей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

Micah consecrated the Levite, and the young man became his priest, and was in the house of Micah.

13 Т огава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.

Then Micah said, “Now know I that Yahweh will do good to me, since I have a Levite as my priest.”