1 К ато се вдигнаха от Елим, цялото общество израелтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

They took their journey from Elim, and all the congregation of the children of Israel came to the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after their departing out of the land of Egypt.

2 А в пустинята цялото общество израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

The whole congregation of the children of Israel murmured against Moses and against Aaron in the wilderness;

3 И зраелтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

and the children of Israel said to them, “We wish that we had died by Yahweh’s hand in the land of Egypt, when we sat by the meat pots, when we ate our fill of bread, for you have brought us out into this wilderness, to kill this whole assembly with hunger.”

4 Т огава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам - ще ходят ли по закона Ми, или не.

Then Yahweh said to Moses, “Behold, I will rain bread from the sky for you, and the people shall go out and gather a day’s portion every day, that I may test them, whether they will walk in my law, or not.

5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

It shall come to pass on the sixth day, that they shall prepare that which they bring in, and it shall be twice as much as they gather daily.”

6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израелтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

Moses and Aaron said to all the children of Israel, “At evening, then you shall know that Yahweh has brought you out from the land of Egypt;

7 а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

and in the morning, then you shall see Yahweh’s glory; because he hears your murmurings against Yahweh. Who are we, that you murmur against us?”

8 М оисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.

Moses said, “Now Yahweh shall give you meat to eat in the evening, and in the morning bread to satisfy you; because Yahweh hears your murmurings which you murmur against him. And who are we? Your murmurings are not against us, but against Yahweh.”

9 М оисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израелтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.

Moses said to Aaron, “Tell all the congregation of the children of Israel, ‘Come near before Yahweh, for he has heard your murmurings.’”

10 А докато Аарон говореше на цялото общество израелтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

As Aaron spoke to the whole congregation of the children of Israel, they looked toward the wilderness, and behold, Yahweh’s glory appeared in the cloud.

11 И Господ каза на Моисей:

Yahweh spoke to Moses, saying,

12 Ч ух ропота на израелтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

“I have heard the murmurings of the children of Israel. Speak to them, saying, ‘At evening you shall eat meat, and in the morning you shall be filled with bread: and you shall know that I am Yahweh your God.’”

13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

In the evening, quail came up and covered the camp; and in the morning the dew lay around the camp.

14 С лед като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

When the dew that lay had gone, behold, on the surface of the wilderness was a small round thing, small as the frost on the ground.

15 К огато израелтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

When the children of Israel saw it, they said to one another, “What is it?” For they didn’t know what it was. Moses said to them, “It is the bread which Yahweh has given you to eat.”

16 Е то какво заповядва Господ: Съберете от него - всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

This is the thing which Yahweh has commanded: “Gather of it everyone according to his eating; an omer a head, according to the number of your persons, you shall take it, every man for those who are in his tent.”

17 И израелтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

The children of Israel did so, and gathered some more, some less.

18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

When they measured it with an omer, he who gathered much had nothing over, and he who gathered little had no lack. They gathered every man according to his eating.

19 М оисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

Moses said to them, “Let no one leave of it until the morning.”

20 О баче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израелтяните.

Notwithstanding they didn’t listen to Moses, but some of them left of it until the morning, and it bred worms, and became foul: and Moses was angry with them.

21 Т е го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

They gathered it morning by morning, everyone according to his eating. When the sun grew hot, it melted.

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

On the sixth day, they gathered twice as much bread, two omers for each one, and all the rulers of the congregation came and told Moses.

23 А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

He said to them, “This is that which Yahweh has spoken, ‘Tomorrow is a solemn rest, a holy Sabbath to Yahweh. Bake that which you want to bake, and boil that which you want to boil; and all that remains over lay up for yourselves to be kept until the morning.’”

24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

They laid it up until the morning, as Moses asked, and it didn’t become foul, and there were no worms in it.

25 Т огава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.

Moses said, “Eat that today, for today is a Sabbath to Yahweh. Today you shall not find it in the field.

26 Ш ест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

Six days you shall gather it, but on the seventh day is the Sabbath. In it there shall be none.”

27 О баче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

On the seventh day, some of the people went out to gather, and they found none.

28 Т огава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

Yahweh said to Moses, “How long do you refuse to keep my commandments and my laws?

29 В ижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

Behold, because Yahweh has given you the Sabbath, therefore he gives you on the sixth day the bread of two days. Everyone stay in his place. Let no one go out of his place on the seventh day.”

30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

So the people rested on the seventh day.

31 А Израелевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

The house of Israel called its name Manna, and it was like coriander seed, white; and its taste was like wafers with honey.

32 Т огава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

Moses said, “This is the thing which Yahweh has commanded, ‘Let an omer-full of it be kept throughout your generations, that they may see the bread with which I fed you in the wilderness, when I brought you out of the land of Egypt.’”

33 М оисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.

Moses said to Aaron, “Take a pot, and put an omer-full of manna in it, and lay it up before Yahweh, to be kept throughout your generations.”

34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.

As Yahweh commanded Moses, so Aaron laid it up before the Testimony, to be kept.

35 И израелтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

The children of Israel ate the manna forty years, until they came to an inhabited land. They ate the manna until they came to the borders of the land of Canaan.

36 А гоморът е една десета от ефата.

Now an omer is one tenth of an ephah.