1 А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието ѝ и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците,

When all the kings who were beyond the Jordan, in the hill country, and in the lowland, and on all the shore of the great sea in front of Lebanon, the Hittite, the Amorite, the Canaanite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite, heard of it

2 с е събраха заедно да се бият с Исус и Израел.

they gathered themselves together to fight with Joshua and with Israel, with one accord.

3 А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай,

But when the inhabitants of Gibeon heard what Joshua had done to Jericho and to Ai,

4 п остъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;

they also resorted to a ruse, and went and made as if they had been ambassadors, and took old sacks on their donkeys, and old, torn-up and bound up wine skins,

5 о буха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.

and old and patched shoes on their feet, and wore old garments. All the bread of their food supply was dry and moldy.

6 Т е дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израелевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас.

They went to Joshua at the camp at Gilgal, and said to him and to the men of Israel, “We have come from a far country. Now therefore make a covenant with us.”

7 Н о Израелевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас?

The men of Israel said to the Hivites, “What if you live among us. How could we make a covenant with you?”

8 Т е казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате?

They said to Joshua, “We are your servants.” Joshua said to them, “Who are you? Where do you come from?”

9 А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на Йехова, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет,

They said to him, “Your servants have come from a very far country because of the name of Yahweh your God; for we have heard of his fame, all that he did in Egypt,

10 и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

and all that he did to the two kings of the Amorites who were beyond the Jordan, to Sihon king of Heshbon and to Og king of Bashan, who was at Ashtaroth.

11 З атова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.

Our elders and all the inhabitants of our country spoke to us, saying, ‘Take supplies in your hand for the journey, and go to meet them. Tell them, “We are your servants. Now make a covenant with us.”’

12 Т ози хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.

This our bread we took hot for our supplies out of our houses on the day we went out to go to you; but now, behold, it is dry, and has become moldy.

13 Т ези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.

These wine skins, which we filled, were new; and behold, they are torn. These our garments and our shoes have become old because of the very long journey.”

14 Т огава израелтяните приеха мъжете заради храната им, но до Господа не се допитаха.

The men sampled their provisions, and didn’t ask counsel from Yahweh’s mouth.

15 И сус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха.

Joshua made peace with them, and made a covenant with them, to let them live. The princes of the congregation swore to them.

16 А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.

At the end of three days after they had made a covenant with them, they heard that they were their neighbors, and that they lived among them.

17 К ато продължиха пътя си, израелтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

The children of Israel traveled and came to their cities on the third day. Now their cities were Gibeon, Chephirah, Beeroth, and Kiriath Jearim.

18 Н о израелтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в Господа, Израелевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

The children of Israel didn’t strike them, because the princes of the congregation had sworn to them by Yahweh, the God of Israel. All the congregation murmured against the princes.

19 В сичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа, Израелевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.

But all the princes said to all the congregation, “We have sworn to them by Yahweh, the God of Israel. Now therefore we may not touch them.

20 Е то какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме.

We will do this to them, and let them live; lest wrath be on us, because of the oath which we swore to them.”

21 Н ачалниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили.

The princes said to them, “Let them live, so they became wood cutters and drawers of water for all the congregation, as the princes had spoken to them.”

22 Т огава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас?

Joshua called for them, and he spoke to them, saying, “Why have you deceived us, saying, ‘We are very far from you,’ when you live among us?

23 З атова бъдѐте проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог.

Now therefore you are cursed, and some of you will never fail to be slaves, both wood cutters and drawers of water for the house of my God.”

24 А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което Йехова, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей - да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така.

They answered Joshua, and said, “Because your servants were certainly told how Yahweh your God commanded his servant Moses to give you all the land, and to destroy all the inhabitants of the land from before you. Therefore we were very afraid for our lives because of you, and have done this thing.

25 С ега сме в ръцете ти - каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го.

Now, behold, we are in your hand. Do to us as it seems good and right to you to do.”

26 И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израелтяните и не ги убиха.

He did so to them, and delivered them out of the hand of the children of Israel, so that they didn’t kill them.

27 С ъщия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на Господа на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.

That day Joshua made them wood cutters and drawers of water for the congregation and for the altar of Yahweh to this day, in the place which he should choose.