1 А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието ѝ и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците,

Now it came about when all the kings who were beyond the Jordan, in the hill country and in the lowland and on all the coast of the Great Sea toward Lebanon, the Hittite and the Amorite, the Canaanite, the Perizzite, the Hivite and the Jebusite, heard of it,

2 с е събраха заедно да се бият с Исус и Израел.

that they gathered themselves together with one accord to fight with Joshua and with Israel.

3 А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай,

When the inhabitants of Gibeon heard what Joshua had done to Jericho and to Ai,

4 п остъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;

they also acted craftily and set out as envoys, and took worn-out sacks on their donkeys, and wineskins worn-out and torn and mended,

5 о буха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.

and worn-out and patched sandals on their feet, and worn-out clothes on themselves; and all the bread of their provision was dry and had become crumbled.

6 Т е дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израелевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас.

They went to Joshua to the camp at Gilgal and said to him and to the men of Israel, “We have come from a far country; now therefore, make a covenant with us.”

7 Н о Израелевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас?

The men of Israel said to the Hivites, “Perhaps you are living within our land; how then shall we make a covenant with you?”

8 Т е казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате?

But they said to Joshua, “ We are your servants.” Then Joshua said to them, “Who are you and where do you come from?”

9 А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на Йехова, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет,

They said to him, “Your servants have come from a very far country because of the fame of the Lord your God; for we have heard the report of Him and all that He did in Egypt,

10 и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

and all that He did to the two kings of the Amorites who were beyond the Jordan, to Sihon king of Heshbon and to Og king of Bashan who was at Ashtaroth.

11 З атова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.

So our elders and all the inhabitants of our country spoke to us, saying, ‘Take provisions in your hand for the journey, and go to meet them and say to them, “ We are your servants; now then, make a covenant with us.”’

12 Т ози хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.

This our bread was warm when we took it for our provisions out of our houses on the day that we left to come to you; but now behold, it is dry and has become crumbled.

13 Т ези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.

These wineskins which we filled were new, and behold, they are torn; and these our clothes and our sandals are worn out because of the very long journey.”

14 Т огава израелтяните приеха мъжете заради храната им, но до Господа не се допитаха.

So the men of Israel took some of their provisions, and did not ask for the counsel of the Lord.

15 И сус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха.

Joshua made peace with them and made a covenant with them, to let them live; and the leaders of the congregation swore an oath to them.

16 А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.

It came about at the end of three days after they had made a covenant with them, that they heard that they were neighbors and that they were living within their land.

17 К ато продължиха пътя си, израелтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

Then the sons of Israel set out and came to their cities on the third day. Now their cities were Gibeon and Chephirah and Beeroth and Kiriath-jearim.

18 Н о израелтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в Господа, Израелевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

The sons of Israel did not strike them because the leaders of the congregation had sworn to them by the Lord the God of Israel. And the whole congregation grumbled against the leaders.

19 В сичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа, Израелевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.

But all the leaders said to the whole congregation, “We have sworn to them by the Lord, the God of Israel, and now we cannot touch them.

20 Е то какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме.

This we will do to them, even let them live, so that wrath will not be upon us for the oath which we swore to them.”

21 Н ачалниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили.

The leaders said to them, “Let them live.” So they became hewers of wood and drawers of water for the whole congregation, just as the leaders had spoken to them.

22 Т огава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас?

Then Joshua called for them and spoke to them, saying, “Why have you deceived us, saying, ‘We are very far from you,’ when you are living within our land?

23 З атова бъдѐте проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог.

Now therefore, you are cursed, and you shall never cease being slaves, both hewers of wood and drawers of water for the house of my God.”

24 А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което Йехова, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей - да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така.

So they answered Joshua and said, “ Because it was certainly told your servants that the Lord your God had commanded His servant Moses to give you all the land, and to destroy all the inhabitants of the land before you; therefore we feared greatly for our lives because of you, and have done this thing.

25 С ега сме в ръцете ти - каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го.

Now behold, we are in your hands; do as it seems good and right in your sight to do to us.”

26 И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израелтяните и не ги убиха.

Thus he did to them, and delivered them from the hands of the sons of Israel, and they did not kill them.

27 С ъщия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на Господа на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.

But Joshua made them that day hewers of wood and drawers of water for the congregation and for the altar of the Lord, to this day, in the place which He would choose.