1 Т огава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:

Agrippa said to Paul, “You are permitted to speak for yourself.” Then Paul stretched out his hand and proceeded to make his defense:

2 Ч естит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

“In regard to all the things of which I am accused by the Jews, I consider myself fortunate, King Agrippa, that I am about to make my defense before you today;

3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

especially because you are an expert in all customs and questions among the Jews; therefore I beg you to listen to me patiently.

4 И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.

“So then, all Jews know my manner of life from my youth up, which from the beginning was spent among my own nation and at Jerusalem;

5 З ащото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.

since they have known about me for a long time, if they are willing to testify, that I lived as a Pharisee according to the strictest sect of our religion.

6 И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

And now I am standing trial for the hope of the promise made by God to our fathers;

7 д о изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите!

the promise to which our twelve tribes hope to attain, as they earnestly serve God night and day. And for this hope, O King, I am being accused by Jews.

8 З ащо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?

Why is it considered incredible among you people if God does raise the dead?

9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина;

“So then, I thought to myself that I had to do many things hostile to the name of Jesus of Nazareth.

10 к оето и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях.

And this is just what I did in Jerusalem; not only did I lock up many of the saints in prisons, having received authority from the chief priests, but also when they were being put to death I cast my vote against them.

11 И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове.

And as I punished them often in all the synagogues, I tried to force them to blaspheme; and being furiously enraged at them, I kept pursuing them even to foreign cities.

12 П о която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници,

“ While so engaged as I was journeying to Damascus with the authority and commission of the chief priests,

13 п о пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия̀ мен и тези, които пътуваха с мен.

at midday, O King, I saw on the way a light from heaven, brighter than the sun, shining all around me and those who were journeying with me.

14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.

And when we had all fallen to the ground, I heard a voice saying to me in the Hebrew dialect, ‘Saul, Saul, why are you persecuting Me? It is hard for you to kick against the goads.’

15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

And I said, ‘Who are You, Lord?’ And the Lord said, ‘I am Jesus whom you are persecuting.

16 Н о стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих - да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия,

But get up and stand on your feet; for this purpose I have appeared to you, to appoint you a minister and a witness not only to the things which you have seen, but also to the things in which I will appear to you;

17 к ато те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

rescuing you from the Jewish people and from the Gentiles, to whom I am sending you,

18 д а им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.

to open their eyes so that they may turn from darkness to light and from the dominion of Satan to God, that they may receive forgiveness of sins and an inheritance among those who have been sanctified by faith in Me.’

19 З атова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,

“So, King Agrippa, I did not prove disobedient to the heavenly vision,

20 н о проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им.

but kept declaring both to those of Damascus first, and also at Jerusalem and then throughout all the region of Judea, and even to the Gentiles, that they should repent and turn to God, performing deeds appropriate to repentance.

21 П о тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

For this reason some Jews seized me in the temple and tried to put me to death.

22 Н о с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам - пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде,

So, having obtained help from God, I stand to this day testifying both to small and great, stating nothing but what the Prophets and Moses said was going to take place;

23 а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

that the Christ was to suffer, and that by reason of His resurrection from the dead He would be the first to proclaim light both to the Jewish people and to the Gentiles.”

24 К огато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

While Paul was saying this in his defense, Festus said in a loud voice, “Paul, you are out of your mind! Your great learning is driving you mad.”

25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.

But Paul said, “I am not out of my mind, most excellent Festus, but I utter words of sober truth.

26 З ащото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

For the king knows about these matters, and I speak to him also with confidence, since I am persuaded that none of these things escape his notice; for this has not been done in a corner.

27 Ц арю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.

King Agrippa, do you believe the Prophets? I know that you do.”

28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!

Agrippa replied to Paul, “ In a short time you will persuade me to become a Christian.”

29 А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.

And Paul said, “ I would wish to God, that whether in a short or long time, not only you, but also all who hear me this day, might become such as I am, except for these chains.”

30 Т огава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.

The king stood up and the governor and Bernice, and those who were sitting with them,

31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.

and when they had gone aside, they began talking to one another, saying, “ This man is not doing anything worthy of death or imprisonment.”

32 А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.

And Agrippa said to Festus, “This man might have been set free if he had not appealed to Caesar.”