1 В идя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство,

It seemed good to Darius to appoint 120 satraps over the kingdom, that they would be in charge of the whole kingdom,

2 и над тях - трима князе, един от които беше Даниил, за да дават тези сатрапи сметка на тях и така царят да не губи.

and over them three commissioners (of whom Daniel was one), that these satraps might be accountable to them, and that the king might not suffer loss.

3 В това време този Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

Then this Daniel began distinguishing himself among the commissioners and satraps because he possessed an extraordinary spirit, and the king planned to appoint him over the entire kingdom.

4 Т огава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той беше верен и в него не бе намерена никаква погрешка или вина.

Then the commissioners and satraps began trying to find a ground of accusation against Daniel in regard to government affairs; but they could find no ground of accusation or evidence of corruption, inasmuch as he was faithful, and no negligence or corruption was to be found in him.

5 И така, тези хора казаха: Няма да намерим никаква причина против този Даниил, освен ако не открием нещо относно закона на неговия Бог.

Then these men said, “We will not find any ground of accusation against this Daniel unless we find it against him with regard to the law of his God.”

6 И така, тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека!

Then these commissioners and satraps came by agreement to the king and spoke to him as follows: “King Darius, live forever!

7 В сички князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете.

All the commissioners of the kingdom, the prefects and the satraps, the high officials and the governors have consulted together that the king should establish a statute and enforce an injunction that anyone who makes a petition to any god or man besides you, O king, for thirty days, shall be cast into the lions’ den.

8 С ега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се измени според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

Now, O king, establish the injunction and sign the document so that it may not be changed, according to the law of the Medes and Persians, which may not be revoked.”

9 З атова цар Дарий подписа писмената забрана.

Therefore King Darius signed the document, that is, the injunction.

10 А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това.

Now when Daniel knew that the document was signed, he entered his house (now in his roof chamber he had windows open toward Jerusalem); and he continued kneeling on his knees three times a day, praying and giving thanks before his God, as he had been doing previously.

11 Т огава онези хора се събраха и откриха, че Даниил отправяше молба и се молеше пред своя Бог.

Then these men came by agreement and found Daniel making petition and supplication before his God.

12 З атова се приближиха и говориха пред царя за царската забрана, като казаха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете? Царят отговори: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

Then they approached and spoke before the king about the king’s injunction, “Did you not sign an injunction that any man who makes a petition to any god or man besides you, O king, for thirty days, is to be cast into the lions’ den?” The king replied, “The statement is true, according to the law of the Medes and Persians, which may not be revoked.”

13 Т огава те казаха пред царя: Онзи Даниил, който е от пленените юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, а принася молбата си три пъти на ден.

Then they answered and spoke before the king, “ Daniel, who is one of the exiles from Judah, pays no attention to you, O king, or to the injunction which you signed, but keeps making his petition three times a day.”

14 Т огава царят, като чу тези думи, много се наскърби и взе присърце да отърве Даниил; и се трудеше до залязването на слънцето да го избави.

Then, as soon as the king heard this statement, he was deeply distressed and set his mind on delivering Daniel; and even until sunset he kept exerting himself to rescue him.

15 Т огава онези хора се събраха при царя и му казаха: Знай, царю, че е закон на мидяните и персите, че никаква забрана или постановление, което царят утвърди, да не се изменя.

Then these men came by agreement to the king and said to the king, “Recognize, O king, that it is a law of the Medes and Persians that no injunction or statute which the king establishes may be changed.” Daniel in the Lions’ Den

16 Т огава царят заповяда и докараха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори на Даниил: Твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

Then the king gave orders, and Daniel was brought in and cast into the lions’ den. The king spoke and said to Daniel, “ Your God whom you constantly serve will Himself deliver you.”

17 П осле, като донесоха камък и го поставиха върху устието на рова, царят го запечати със своя печат и с печата на големците си, за да не се измени никакво намерение относно Даниил.

A stone was brought and laid over the mouth of the den; and the king sealed it with his own signet ring and with the signet rings of his nobles, so that nothing would be changed in regard to Daniel.

18 Т огава царят отиде в палата си и пренощува гладен; нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побегна от него.

Then the king went off to his palace and spent the night fasting, and no entertainment was brought before him; and his sleep fled from him.

19 Н а сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

Then the king arose at dawn, at the break of day, and went in haste to the lions’ den.

20 И като се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

When he had come near the den to Daniel, he cried out with a troubled voice. The king spoke and said to Daniel, “Daniel, servant of the living God, has your God, whom you constantly serve, been able to deliver you from the lions?”

21 Т огава Даниил отвърна на царя: Царю, да си жив довека!

Then Daniel spoke to the king, “ O king, live forever!

22 М оят Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и те не ми навредиха, защото се оказах невинен пред Него; също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво прегрешение.

My God sent His angel and shut the lions’ mouths and they have not harmed me, inasmuch as I was found innocent before Him; and also toward you, O king, I have committed no crime.”

23 Т огава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниил от рова. И когато Даниил беше изваден от рова, никаква повреда не бе открита у него, защото беше уповал на своя Бог.

Then the king was very pleased and gave orders for Daniel to be taken up out of the den. So Daniel was taken up out of the den and no injury whatever was found on him, because he had trusted in his God.

24 Т огава по заповед на царя докараха онези хора, които бяха наклеветили Даниил, и хвърлиха тях, децата и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги нападнаха и счупиха всичките им кости.

The king then gave orders, and they brought those men who had maliciously accused Daniel, and they cast them, their children and their wives into the lions’ den; and they had not reached the bottom of the den before the lions overpowered them and crushed all their bones.

25 Т огава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

Then Darius the king wrote to all the peoples, nations and men of every language who were living in all the land: “ May your peace abound!

26 И здавам указ - в цялата държава, над която царувам, да треперят хората и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.

I make a decree that in all the dominion of my kingdom men are to fear and tremble before the God of Daniel; For He is the living God and enduring forever, And His kingdom is one which will not be destroyed, And His dominion will be forever.

27 Т ой избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

“He delivers and rescues and performs signs and wonders In heaven and on earth, Who has also delivered Daniel from the power of the lions.”

28 И така, този Даниил благоденстваше през царуването на Дарий и през царуването на персиеца Кир.

So this Daniel enjoyed success in the reign of Darius and in the reign of Cyrus the Persian.