1 П ази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло.

Guard your steps as you go to the house of God and draw near to listen rather than to offer the sacrifice of fools; for they do not know they are doing evil.

2 Н е прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

Do not be hasty in word or impulsive in thought to bring up a matter in the presence of God. For God is in heaven and you are on the earth; therefore let your words be few.

3 З ащото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния - от многото думи.

For the dream comes through much effort and the voice of a fool through many words.

4 К огато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл.

When you make a vow to God, do not be late in paying it; for He takes no delight in fools. Pay what you vow!

5 П о-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

It is better that you should not vow than that you should vow and not pay.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

Do not let your speech cause you to sin and do not say in the presence of the messenger of God that it was a mistake. Why should God be angry on account of your voice and destroy the work of your hands?

7 З ащото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога.

For in many dreams and in many words there is emptiness. Rather, fear God.

8 А ко видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени.

If you see oppression of the poor and denial of justice and righteousness in the province, do not be shocked at the sight; for one official watches over another official, and there are higher officials over them.

9 П ри това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите. Отношение към богатството

After all, a king who cultivates the field is an advantage to the land. The Folly of Riches

10 К ойто обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи - онзи, който обича изобилието. И това е суета.

He who loves money will not be satisfied with money, nor he who loves abundance with its income. This too is vanity.

11 К огато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

When good things increase, those who consume them increase. So what is the advantage to their owners except to look on?

12 С ънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

The sleep of the working man is pleasant, whether he eats little or much; but the full stomach of the rich man does not allow him to sleep.

13 И ма тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;

There is a grievous evil which I have seen under the sun: riches being hoarded by their owner to his hurt.

14 и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

When those riches were lost through a bad investment and he had fathered a son, then there was nothing to support him.

15 К акто е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си.

As he had come naked from his mother’s womb, so will he return as he came. He will take nothing from the fruit of his labor that he can carry in his hand.

16 О ще и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

This also is a grievous evil—exactly as a man is born, thus will he die. So what is the advantage to him who toils for the wind?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване.

Throughout his life he also eats in darkness with great vexation, sickness and anger.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.

Here is what I have seen to be good and fitting: to eat, to drink and enjoy oneself in all one’s labor in which he toils under the sun during the few years of his life which God has given him; for this is his reward.

19 И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си - това е дар от Бога.

Furthermore, as for every man to whom God has given riches and wealth, He has also empowered him to eat from them and to receive his reward and rejoice in his labor; this is the gift of God.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

For he will not often consider the years of his life, because God keeps him occupied with the gladness of his heart.