1 И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза:

As they approached Jerusalem, at Bethphage and Bethany, near the Mount of Olives, He sent two of His disciples,

2 И дете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

and said to them, “Go into the village opposite you, and immediately as you enter it, you will find a colt tied there, on which no one yet has ever sat; untie it and bring it here.

3 И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.

If anyone says to you, ‘Why are you doing this?’ you say, ‘The Lord has need of it’; and immediately he will send it back here.”

4 И така, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.

They went away and found a colt tied at the door, outside in the street; and they untied it.

5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате ослето?

Some of the bystanders were saying to them, “What are you doing, untying the colt?”

6 А те им казаха, както беше заръчал Исус; и те ги оставиха.

They spoke to them just as Jesus had told them, and they gave them permission.

7 И докараха ослето при Исус и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна.

They brought the colt to Jesus and put their coats on it; and He sat on it.

8 И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от дърветата.

And many spread their coats in the road, and others spread leafy branches which they had cut from the fields.

9 И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!

Those who went in front and those who followed were shouting: “Hosanna! Blessed is He who comes in the name of the Lord;

10 Б лагословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините!

Blessed is the coming kingdom of our father David; Hosanna in the highest!”

11 И Исус влезе в Йерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. Безплодната смокиня

Jesus entered Jerusalem and came into the temple; and after looking around at everything, He left for Bethany with the twelve, since it was already late.

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

On the next day, when they had left Bethany, He became hungry.

13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.

Seeing at a distance a fig tree in leaf, He went to see if perhaps He would find anything on it; and when He came to it, He found nothing but leaves, for it was not the season for figs.

14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. Изгонването на търговците от храма

He said to it, “May no one ever eat fruit from you again!” And His disciples were listening. Jesus Drives Money Changers from the Temple

15 И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.

Then they came to Jerusalem. And He entered the temple and began to drive out those who were buying and selling in the temple, and overturned the tables of the money changers and the seats of those who were selling doves;

16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.

and He would not permit anyone to carry merchandise through the temple.

17 И сус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи", а вие го направихте "разбойнически вертеп"?

And He began to teach and say to them, “Is it not written, ‘ My house shall be called a house of prayer for all the nations ’? But you have made it a robbers ’ den.”

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

The chief priests and the scribes heard this, and began seeking how to destroy Him; for they were afraid of Him, for the whole crowd was astonished at His teaching.

19 А всякога на мръкване Той излизаше вън от града. Силата на вярата

When evening came, they would go out of the city.

20 И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.

As they were passing by in the morning, they saw the fig tree withered from the roots up.

21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.

Being reminded, Peter said to Him, “ Rabbi, look, the fig tree which You cursed has withered.”

22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!

And Jesus answered saying to them, “ Have faith in God.

23 И стина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва - ще му стане.

Truly I say to you, whoever says to this mountain, ‘Be taken up and cast into the sea,’ and does not doubt in his heart, but believes that what he says is going to happen, it will be granted him.

24 З атова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

Therefore I say to you, all things for which you pray and ask, believe that you have received them, and they will be granted you.

25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.

Whenever you stand praying, forgive, if you have anything against anyone, so that your Father who is in heaven will also forgive you your transgressions.

26 Н о ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения. За властта на Исус Христос

'> But if you do not forgive, neither will your Father who is in heaven forgive your transgressions.” ] Jesus’ Authority Questioned

27 И дойдоха пак в Йерусалим; и когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:

They came again to Jerusalem. And as He was walking in the temple, the chief priests and the scribes and the elders came to Him,

28 С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?

and began saying to Him, “By what authority are You doing these things, or who gave You this authority to do these things?”

29 И сус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

And Jesus said to them, “I will ask you one question, and you answer Me, and then I will tell you by what authority I do these things.

30 Й оановото кръщение от небето ли беше или от човеците? Отговорете Ми.

Was the baptism of John from heaven, or from men? Answer Me.”

31 И те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Тогава защо не му повярвахте?

They began reasoning among themselves, saying, “If we say, ‘From heaven,’ He will say, ‘Then why did you not believe him?’

32 Н о ако кажем: От човеците, бояха се от народа; защото всички искрено смятаха Йоан за пророк.

But shall we say, ‘From men’?”—they were afraid of the people, for everyone considered John to have been a real prophet.

33 И така, те отговориха на Исус: Не знаем. Исус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.

Answering Jesus, they said, “We do not know.” And Jesus said to them, “Nor will I tell you by what authority I do these things.”