1 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам - в Патара.

When we had parted from them and had set sail, we ran a straight course to Cos and the next day to Rhodes and from there to Patara;

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.

and having found a ship crossing over to Phoenicia, we went aboard and set sail.

3 А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.

When we came in sight of Cyprus, leaving it on the left, we kept sailing to Syria and landed at Tyre; for there the ship was to unload its cargo.

4 И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.

After looking up the disciples, we stayed there seven days; and they kept telling Paul through the Spirit not to set foot in Jerusalem.

5 К огато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.

When our days there were ended, we left and started on our journey, while they all, with wives and children, escorted us until we were out of the city. After kneeling down on the beach and praying, we said farewell to one another.

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

Then we went on board the ship, and they returned home again.

7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.

When we had finished the voyage from Tyre, we arrived at Ptolemais, and after greeting the brethren, we stayed with them for a day.

8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.

On the next day we left and came to Caesarea, and entering the house of Philip the evangelist, who was one of the seven, we stayed with him.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

Now this man had four virgin daughters who were prophetesses.

10 И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

As we were staying there for some days, a prophet named Agabus came down from Judea.

11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

And coming to us, he took Paul’s belt and bound his own feet and hands, and said, “This is what the Holy Spirit says: ‘In this way the Jews at Jerusalem will bind the man who owns this belt and deliver him into the hands of the Gentiles.’”

12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.

When we had heard this, we as well as the local residents began begging him not to go up to Jerusalem.

13 Т огава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.

Then Paul answered, “What are you doing, weeping and breaking my heart? For I am ready not only to be bound, but even to die at Jerusalem for the name of the Lord Jesus.”

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.

And since he would not be persuaded, we fell silent, remarking, “ The will of the Lord be done!” Paul at Jerusalem

15 И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.

After these days we got ready and started on our way up to Jerusalem.

16 С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости. Апостол Павел при Яков

Some of the disciples from Caesarea also came with us, taking us to Mnason of Cyprus, a disciple of long standing with whom we were to lodge.

17 И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.

After we arrived in Jerusalem, the brethren received us gladly.

18 А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери.

And the following day Paul went in with us to James, and all the elders were present.

19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

After he had greeted them, he began to relate one by one the things which God had done among the Gentiles through his ministry.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.

And when they heard it they began glorifying God; and they said to him, “You see, brother, how many thousands there are among the Jews of those who have believed, and they are all zealous for the Law;

21 А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.

and they have been told about you, that you are teaching all the Jews who are among the Gentiles to forsake Moses, telling them not to circumcise their children nor to walk according to the customs.

22 И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.

What, then, is to be done ? They will certainly hear that you have come.

23 З атова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;

Therefore do this that we tell you. We have four men who are under a vow;

24 в земи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

take them and purify yourself along with them, and pay their expenses so that they may shave their heads; and all will know that there is nothing to the things which they have been told about you, but that you yourself also walk orderly, keeping the Law.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство.

But concerning the Gentiles who have believed, we wrote, having decided that they should abstain from meat sacrificed to idols and from blood and from what is strangled and from fornication.”

26 Т огава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях. Залавянето на Павел

Then Paul took the men, and the next day, purifying himself along with them, went into the temple giving notice of the completion of the days of purification, until the sacrifice was offered for each one of them. Paul Seized in the Temple

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:

When the seven days were almost over, the Jews from Asia, upon seeing him in the temple, began to stir up all the crowd and laid hands on him,

28 О , израелтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

crying out, “Men of Israel, come to our aid! This is the man who preaches to all men everywhere against our people and the Law and this place; and besides he has even brought Greeks into the temple and has defiled this holy place.”

29 ( Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

For they had previously seen Trophimus the Ephesian in the city with him, and they supposed that Paul had brought him into the temple.

30 И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

Then all the city was provoked, and the people rushed together, and taking hold of Paul they dragged him out of the temple, and immediately the doors were shut.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.

While they were seeking to kill him, a report came up to the commander of the Roman cohort that all Jerusalem was in confusion.

32 И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

At once he took along some soldiers and centurions and ran down to them; and when they saw the commander and the soldiers, they stopped beating Paul.

33 Т огава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.

Then the commander came up and took hold of him, and ordered him to be bound with two chains; and he began asking who he was and what he had done.

34 А в навалицата едни викаха едно, а други - друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.

But among the crowd some were shouting one thing and some another, and when he could not find out the facts because of the uproar, he ordered him to be brought into the barracks.

35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,

When he got to the stairs, he was carried by the soldiers because of the violence of the mob;

36 з ащото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го!

for the multitude of the people kept following them, shouting, “ Away with him!”

37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?

As Paul was about to be brought into the barracks, he said to the commander, “May I say something to you?” And he said, “Do you know Greek?

38 Н е си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

Then you are not the Egyptian who some time ago stirred up a revolt and led the four thousand men of the Assassins out into the wilderness?”

39 А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.

But Paul said, “ I am a Jew of Tarsus in Cilicia, a citizen of no insignificant city; and I beg you, allow me to speak to the people.”

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски:

When he had given him permission, Paul, standing on the stairs, motioned to the people with his hand; and when there was a great hush, he spoke to them in the Hebrew dialect, saying,