1 К ато се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.

When we had parted from them and had set sail, we ran a straight course to Cos and the next day to Rhodes and from there to Patara;

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

and having found a ship crossing over to Phoenicia, we went aboard and set sail.

3 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.

When we came in sight of Cyprus, leaving it on the left, we kept sailing to Syria and landed at Tyre; for there the ship was to unload its cargo.

4 О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: _

After looking up the disciples, we stayed there seven days; and they kept telling Paul through the Spirit not to set foot in Jerusalem.

5 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

When our days there were ended, we left and started on our journey, while they all, with wives and children, escorted us until we were out of the city. After kneeling down on the beach and praying, we said farewell to one another.

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

Then we went on board the ship, and they returned home again.

7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

When we had finished the voyage from Tyre, we arrived at Ptolemais, and after greeting the brethren, we stayed with them for a day.

8 А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.

On the next day we left and came to Caesarea, and entering the house of Philip the evangelist, who was one of the seven, we stayed with him.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

Now this man had four virgin daughters who were prophetesses.

10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

As we were staying there for some days, a prophet named Agabus came down from Judea.

11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

And coming to us, he took Paul’s belt and bound his own feet and hands, and said, “This is what the Holy Spirit says: ‘In this way the Jews at Jerusalem will bind the man who owns this belt and deliver him into the hands of the Gentiles.’”

12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

When we had heard this, we as well as the local residents began begging him not to go up to Jerusalem.

13 Т огава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

Then Paul answered, “What are you doing, weeping and breaking my heart? For I am ready not only to be bound, but even to die at Jerusalem for the name of the Lord Jesus.”

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.

And since he would not be persuaded, we fell silent, remarking, “ The will of the Lord be done!” Paul at Jerusalem

15 И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.

After these days we got ready and started on our way up to Jerusalem.

16 С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

Some of the disciples from Caesarea also came with us, taking us to Mnason of Cyprus, a disciple of long standing with whom we were to lodge.

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

After we arrived in Jerusalem, the brethren received us gladly.

18 И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.

And the following day Paul went in with us to James, and all the elders were present.

19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

After he had greeted them, he began to relate one by one the things which God had done among the Gentiles through his ministry.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

And when they heard it they began glorifying God; and they said to him, “You see, brother, how many thousands there are among the Jews of those who have believed, and they are all zealous for the Law;

21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

and they have been told about you, that you are teaching all the Jews who are among the Gentiles to forsake Moses, telling them not to circumcise their children nor to walk according to the customs.

22 И тъй, какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

What, then, is to be done ? They will certainly hear that you have come.

23 З атова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

Therefore do this that we tell you. We have four men who are under a vow;

24 з еми ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

take them and purify yourself along with them, and pay their expenses so that they may shave their heads; and all will know that there is nothing to the things which they have been told about you, but that you yourself also walk orderly, keeping the Law.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.

But concerning the Gentiles who have believed, we wrote, having decided that they should abstain from meat sacrificed to idols and from blood and from what is strangled and from fornication.”

26 Т огаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

Then Paul took the men, and the next day, purifying himself along with them, went into the temple giving notice of the completion of the days of purification, until the sacrifice was offered for each one of them. Paul Seized in the Temple

27 И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:

When the seven days were almost over, the Jews from Asia, upon seeing him in the temple, began to stir up all the crowd and laid hands on him,

28 О , Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

crying out, “Men of Israel, come to our aid! This is the man who preaches to all men everywhere against our people and the Law and this place; and besides he has even brought Greeks into the temple and has defiled this holy place.”

29 ( Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

For they had previously seen Trophimus the Ephesian in the city with him, and they supposed that Paul had brought him into the temple.

30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

Then all the city was provoked, and the people rushed together, and taking hold of Paul they dragged him out of the temple, and immediately the doors were shut.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;

While they were seeking to kill him, a report came up to the commander of the Roman cohort that all Jerusalem was in confusion.

32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

At once he took along some soldiers and centurions and ran down to them; and when they saw the commander and the soldiers, they stopped beating Paul.

33 Т огава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

Then the commander came up and took hold of him, and ordered him to be bound with two chains; and he began asking who he was and what he had done.

34 А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

But among the crowd some were shouting one thing and some another, and when he could not find out the facts because of the uproar, he ordered him to be brought into the barracks.

35 А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;

When he got to the stairs, he was carried by the soldiers because of the violence of the mob;

36 з ащото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

for the multitude of the people kept following them, shouting, “ Away with him!”

37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

As Paul was about to be brought into the barracks, he said to the commander, “May I say something to you?” And he said, “Do you know Greek?

38 Н е си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

Then you are not the Egyptian who some time ago stirred up a revolt and led the four thousand men of the Assassins out into the wilderness?”

39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

But Paul said, “ I am a Jew of Tarsus in Cilicia, a citizen of no insignificant city; and I beg you, allow me to speak to the people.”

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:

When he had given him permission, Paul, standing on the stairs, motioned to the people with his hand; and when there was a great hush, he spoke to them in the Hebrew dialect, saying,