1 В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир бе явила що й беше той.

On that day King Ahasuerus gave the house of Haman, the enemy of the Jews, to Queen Esther; and Mordecai came before the king, for Esther had disclosed what he was to her.

2 И царят извади пръстена си, който бе взел от Амана, и го даде на Мардохея. А Естир постави Мардохея над Амановия дом.

The king took off his signet ring which he had taken away from Haman, and gave it to Mordecai. And Esther set Mordecai over the house of Haman.

3 Т огава Естир говори пак пред царя, паднала в нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото скроено от агагеца Аман и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.

Then Esther spoke again to the king, fell at his feet, wept and implored him to avert the evil scheme of Haman the Agagite and his plot which he had devised against the Jews.

4 И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя, и рече:

The king extended the golden scepter to Esther. So Esther arose and stood before the king.

5 А ко е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени писаното в писмата придобити с хитрост от агегеца Аман, син на Амедата, който писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя;

Then she said, “ If it pleases the king and if I have found favor before him and the matter seems proper to the king and I am pleasing in his sight, let it be written to revoke the letters devised by Haman, the son of Hammedatha the Agagite, which he wrote to destroy the Jews who are in all the king’s provinces.

6 з ащото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?

For how can I endure to see the calamity which will befall my people, and how can I endure to see the destruction of my kindred?”

7 Т огава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеите Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесих на бесилката, защото простря ръката си против юдеите.

So King Ahasuerus said to Queen Esther and to Mordecai the Jew, “Behold, I have given the house of Haman to Esther, and him they have hanged on the gallows because he had stretched out his hands against the Jews. The King’s Decree Avenges the Jews

8 П ишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен не се отменява.

Now you write to the Jews as you see fit, in the king’s name, and seal it with the king’s signet ring; for a decree which is written in the name of the king and sealed with the king’s signet ring may not be revoked.”

9 Т огава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите, и на сатрапите, и на управителите и първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия, сто и двадесет и седем области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.

So the king’s scribes were called at that time in the third month (that is, the month Sivan), on the twenty-third day; and it was written according to all that Mordecai commanded to the Jews, the satraps, the governors and the princes of the provinces which extended from India to Ethiopia, 127 provinces, to every province according to its script, and to every people according to their language as well as to the Jews according to their script and their language.

10 И Мардохей писа от името на цар Асуира, и подпечати го с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отборни кобили,

He wrote in the name of King Ahasuerus, and sealed it with the king’s signet ring, and sent letters by couriers on horses, riding on steeds sired by the royal stud.

11 ч рез които писма царят разреши на юдеите, във всеки град, гдето се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде и на оная област, които биха ги нападнали заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им,

In them the king granted the Jews who were in each and every city the right to assemble and to defend their lives, to destroy, to kill and to annihilate the entire army of any people or province which might attack them, including children and women, and to plunder their spoil,

12 и това в един ден, по всичките области на цар Асуира, сиреч, в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.

on one day in all the provinces of King Ahasuerus, the thirteenth day of the twelfth month (that is, the month Adar).

13 П репис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови юдеите за оня ден да въздадат на неприятелите си.

A copy of the edict to be issued as law in each and every province was published to all the peoples, so that the Jews would be ready for this day to avenge themselves on their enemies.

14 И бързоходците, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, излязоха бърже, тикани от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.

The couriers, hastened and impelled by the king’s command, went out, riding on the royal steeds; and the decree was given out at the citadel in Susa.

15 А Мардохей излезе от присъствието на царя в царските дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.

Then Mordecai went out from the presence of the king in royal robes of blue and white, with a large crown of gold and a garment of fine linen and purple; and the city of Susa shouted and rejoiced.

16 И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.

For the Jews there was light and gladness and joy and honor.

17 И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.

In each and every province and in each and every city, wherever the king’s commandment and his decree arrived, there was gladness and joy for the Jews, a feast and a holiday. And many among the peoples of the land became Jews, for the dread of the Jews had fallen on them.