1 И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

Now these are the territories which the sons of Israel inherited in the land of Canaan, which Eleazar the priest, and Joshua the son of Nun, and the heads of the households of the tribes of the sons of Israel apportioned to them for an inheritance,

2 С жребие се раздели наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал на Моисея.

by the lot of their inheritance, as the Lord commanded through Moses, for the nine tribes and the half-tribe.

3 З ащото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите на деде наследство между тях.

For Moses had given the inheritance of the two tribes and the half-tribe beyond the Jordan; but he did not give an inheritance to the Levites among them.

4 З ащото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не даде дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

For the sons of Joseph were two tribes, Manasseh and Ephraim, and they did not give a portion to the Levites in the land, except cities to live in, with their pasture lands for their livestock and for their property.

5 С поред както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

Thus the sons of Israel did just as the Lord had commanded Moses, and they divided the land.

6 В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, сина на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

Then the sons of Judah drew near to Joshua in Gilgal, and Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite said to him, “You know the word which the Lord spoke to Moses the man of God concerning you and me in Kadesh-barnea.

7 А з бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

I was forty years old when Moses the servant of the Lord sent me from Kadesh-barnea to spy out the land, and I brought word back to him as it was in my heart.

8 Б ратята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

Nevertheless my brethren who went up with me made the heart of the people melt with fear; but I followed the Lord my God fully.

9 З а това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

So Moses swore on that day, saying, ‘Surely the land on which your foot has trodden will be an inheritance to you and to your children forever, because you have followed the Lord my God fully.’

10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

Now behold, the Lord has let me live, just as He spoke, these forty-five years, from the time that the Lord spoke this word to Moses, when Israel walked in the wilderness; and now behold, I am eighty-five years old today.

11 Д нес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

I am still as strong today as I was in the day Moses sent me; as my strength was then, so my strength is now, for war and for going out and coming in.

12 С ега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

Now then, give me this hill country about which the Lord spoke on that day, for you heard on that day that Anakim were there, with great fortified cities; perhaps the Lord will be with me, and I will drive them out as the Lord has spoken.”

13 Т огава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

So Joshua blessed him and gave Hebron to Caleb the son of Jephunneh for an inheritance.

14 З а това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

Therefore, Hebron became the inheritance of Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite until this day, because he followed the Lord God of Israel fully.

15 А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

Now the name of Hebron was formerly Kiriath-arba; for Arba was the greatest man among the Anakim. Then the land had rest from war.