1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Better is a poor man who walks in his integrity Than he who is perverse in speech and is a fool.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

Also it is not good for a person to be without knowledge, And he who hurries his footsteps errs.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

The foolishness of man ruins his way, And his heart rages against the Lord.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

Wealth adds many friends, But a poor man is separated from his friend.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

A false witness will not go unpunished, And he who tells lies will not escape.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Many will seek the favor of a generous man, And every man is a friend to him who gives gifts.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

All the brothers of a poor man hate him; How much more do his friends abandon him! He pursues them with words, but they are gone.

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

He who gets wisdom loves his own soul; He who keeps understanding will find good.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

A false witness will not go unpunished, And he who tells lies will perish.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Luxury is not fitting for a fool; Much less for a slave to rule over princes.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

A man’s discretion makes him slow to anger, And it is his glory to overlook a transgression.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

The king’s wrath is like the roaring of a lion, But his favor is like dew on the grass.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

A foolish son is destruction to his father, And the contentions of a wife are a constant dripping.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

House and wealth are an inheritance from fathers, But a prudent wife is from the Lord.

15 Л еноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

Laziness casts into a deep sleep, And an idle man will suffer hunger.

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

He who keeps the commandment keeps his soul, But he who is careless of conduct will die.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

One who is gracious to a poor man lends to the Lord, And He will repay him for his good deed.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Discipline your son while there is hope, And do not desire his death.

19 Я ростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

A man of great anger will bear the penalty, For if you rescue him, you will only have to do it again.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Listen to counsel and accept discipline, That you may be wise the rest of your days.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

Many plans are in a man’s heart, But the counsel of the Lord will stand.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

What is desirable in a man is his kindness, And it is better to be a poor man than a liar.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

The fear of the Lord leads to life, So that one may sleep satisfied, untouched by evil.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

The sluggard buries his hand in the dish, But will not even bring it back to his mouth.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Strike a scoffer and the naive may become shrewd, But reprove one who has understanding and he will gain knowledge.

26 К ойто опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

He who assaults his father and drives his mother away Is a shameful and disgraceful son.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Cease listening, my son, to discipline, And you will stray from the words of knowledge.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

A rascally witness makes a mockery of justice, And the mouth of the wicked spreads iniquity.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Judgments are prepared for scoffers, And blows for the back of fools.