1 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.

In the year of King Uzziah’s death I saw the Lord sitting on a throne, lofty and exalted, with the train of His robe filling the temple.

2 Н ад Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.

Seraphim stood above Him, each having six wings: with two he covered his face, and with two he covered his feet, and with two he flew.

3 И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.

And one called out to another and said, “ Holy, Holy, Holy, is the Lord of hosts, The whole earth is full of His glory.”

4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.

And the foundations of the thresholds trembled at the voice of him who called out, while the temple was filling with smoke.

5 Т огава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

Then I said, “ Woe is me, for I am ruined! Because I am a man of unclean lips, And I live among a people of unclean lips; For my eyes have seen the King, the Lord of hosts.”

6 Т огава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.

Then one of the seraphim flew to me with a burning coal in his hand, which he had taken from the altar with tongs.

7 И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.

He touched my mouth with it and said, “Behold, this has touched your lips; and your iniquity is taken away and your sin is forgiven.” Isaiah’s Commission

8 П осле чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

Then I heard the voice of the Lord, saying, “Whom shall I send, and who will go for Us?” Then I said, “Here am I. Send me!”

9 И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.

He said, “Go, and tell this people: ‘Keep on listening, but do not perceive; Keep on looking, but do not understand.’

10 Н аправи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Дане би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

“ Render the hearts of this people insensitive, Their ears dull, And their eyes dim, Otherwise they might see with their eyes, Hear with their ears, Understand with their hearts, And return and be healed.”

11 Т огава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем, -

Then I said, “Lord, how long?” And He answered, “Until cities are devastated and without inhabitant, Houses are without people And the land is utterly desolate,

12 Д окато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много.

“The Lord has removed men far away, And the forsaken places are many in the midst of the land.

13 Н о още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.

“Yet there will be a tenth portion in it, And it will again be subject to burning, Like a terebinth or an oak Whose stump remains when it is felled. The holy seed is its stump.”