1 Г оспод говори още на Моисея, казвайки:

Then the Lord spoke to Moses, saying:

2 К ажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет.

“Speak to all the congregation of the sons of Israel and say to them, ‘ You shall be holy, for I the Lord your God am holy.

3 Д а се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.

Every one of you shall reverence his mother and his father, and you shall keep My sabbaths; I am the Lord your God.

4 Д а се не върнете към идолите, нито да си направите излеяни богове. Аз съм Господ вашият Бог.

Do not turn to idols or make for yourselves molten gods; I am the Lord your God.

5 К огато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети.

‘Now when you offer a sacrifice of peace offerings to the Lord, you shall offer it so that you may be accepted.

6 В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън.

It shall be eaten the same day you offer it, and the next day; but what remains until the third day shall be burned with fire.

7 И ако някой яде от нея на третия ден, тя е гнусна; не ще бъде приета;

So if it is eaten at all on the third day, it is an offense; it will not be accepted.

8 а всеки, който я яде, ще носи беззаконието си, защото е осквернил Господната светиня. Тоя човек ще се изтреби изсред людете си.

Everyone who eats it will bear his iniquity, for he has profaned the holy thing of the Lord; and that person shall be cut off from his people. Sundry Laws

9 К огато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове.

‘ Now when you reap the harvest of your land, you shall not reap to the very corners of your field, nor shall you gather the gleanings of your harvest.

10 Д а не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.

Nor shall you glean your vineyard, nor shall you gather the fallen fruit of your vineyard; you shall leave them for the needy and for the stranger. I am the Lord your God.

11 Д а не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си.

‘ You shall not steal, nor deal falsely, nor lie to one another.

12 И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ.

You shall not swear falsely by My name, so as to profane the name of your God; I am the Lord.

13 Д а не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря ти през нощта до сутринта.

‘ You shall not oppress your neighbor, nor rob him. The wages of a hired man are not to remain with you all night until morning.

14 Д а не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ.

You shall not curse a deaf man, nor place a stumbling block before the blind, but you shall revere your God; I am the Lord.

15 Д а не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си.

‘ You shall do no injustice in judgment; you shall not be partial to the poor nor defer to the great, but you are to judge your neighbor fairly.

16 Д а не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш в покушение против кръвта на ближния си. Аз съм Господ.

You shall not go about as a slanderer among your people, and you are not to act against the life of your neighbor; I am the Lord.

17 Д а не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.

‘You shall not hate your fellow countryman in your heart; you may surely reprove your neighbor, but shall not incur sin because of him.

18 Д а не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.

You shall not take vengeance, nor bear any grudge against the sons of your people, but you shall love your neighbor as yourself; I am the Lord.

19 Д а пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.

‘You are to keep My statutes. You shall not breed together two kinds of your cattle; you shall not sow your field with two kinds of seed, nor wear a garment upon you of two kinds of material mixed together.

20 А ко някой се съвъкупи с жена, която е робиня, годена за мъж, а не откупена нито освободена, те да се накажат, но не със смърт, защото тя не е била свободна.

‘ Now if a man lies carnally with a woman who is a slave acquired for another man, but who has in no way been redeemed nor given her freedom, there shall be punishment; they shall not, however, be put to death, because she was not free.

21 Т ой да приведе Господу приноса си за престъпление, при входа на шатъра за срещане, - освен в принос за престъпление.

He shall bring his guilt offering to the Lord to the doorway of the tent of meeting, a ram for a guilt offering.

22 И за греха му, що е сторил, свещеникът да направи умилостивение за него пред Господ с принесения за престъплението овен; и ще му се прости греха, що е сторил.

The priest shall also make atonement for him with the ram of the guilt offering before the Lord for his sin which he has committed, and the sin which he has committed will be forgiven him.

23 К огато влезете в земята и посадите от всякакъв вид плодно дърво, то да имате плода му като необрязан; три години да ви бъде като необрязан; да се не яде.

‘When you enter the land and plant all kinds of trees for food, then you shall count their fruit as forbidden. Three years it shall be forbidden to you; it shall not be eaten.

24 А в четвъртата година всичкия му плод да бъде свет, за да хвалите с него Господа.

But in the fourth year all its fruit shall be holy, an offering of praise to the Lord.

25 И в петата година яжте плода му, за да ви се умножава раждането му. Аз съм Господ вашият Бог.

In the fifth year you are to eat of its fruit, that its yield may increase for you; I am the Lord your God.

26 Д а не ядете месо с кръвта му, нито да си служите с гадания нито с предвещания.

‘You shall not eat anything with the blood, nor practice divination or soothsaying.

27 Д а не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си.

You shall not round off the side-growth of your heads nor harm the edges of your beard.

28 З аради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.

You shall not make any cuts in your body for the dead nor make any tattoo marks on yourselves: I am the Lord.

29 Д а не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие.

‘ Do not profane your daughter by making her a harlot, so that the land will not fall to harlotry and the land become full of lewdness.

30 С ъботите Ми да пазите, и светилището ми да почитате. Аз съм Господ.

You shall keep My sabbaths and revere My sanctuary; I am the Lord.

31 Д а се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се оскверняват чрез тях. Аз съм Господ вашият Бог.

‘Do not turn to mediums or spiritists; do not seek them out to be defiled by them. I am the Lord your God.

32 П ред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.

‘ You shall rise up before the grayheaded and honor the aged, and you shall revere your God; I am the Lord.

33 К огато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;

‘ When a stranger resides with you in your land, you shall not do him wrong.

34 ч ужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

The stranger who resides with you shall be to you as the native among you, and you shall love him as yourself, for you were aliens in the land of Egypt; I am the Lord your God.

35 Д а не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило.

‘ You shall do no wrong in judgment, in measurement of weight, or capacity.

36 В ерни везни, верни теглилки, верна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя.

You shall have just balances, just weights, a just ephah, and a just hin; I am the Lord your God, who brought you out from the land of Egypt.

37 Д а пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.

You shall thus observe all My statutes and all My ordinances and do them; I am the Lord.’”