1 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

Now there were at Antioch, in the church that was there, prophets and teachers: Barnabas, and Simeon who was called Niger, and Lucius of Cyrene, and Manaen who had been brought up with Herod the tetrarch, and Saul.

2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.

While they were ministering to the Lord and fasting, the Holy Spirit said, “Set apart for Me Barnabas and Saul for the work to which I have called them.”

3 а да бъдеш за спасение до края на земята".

Then, when they had fasted and prayed and laid their hands on them, they sent them away.

4 И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

So, being sent out by the Holy Spirit, they went down to Seleucia and from there they sailed to Cyprus.

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.

When they reached Salamis, they began to proclaim the word of God in the synagogues of the Jews; and they also had John as their helper.

6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,

When they had gone through the whole island as far as Paphos, they found a magician, a Jewish false prophet whose name was Bar-Jesus,

7 к ойто беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

who was with the proconsul, Sergius Paulus, a man of intelligence. This man summoned Barnabas and Saul and sought to hear the word of God.

8 Н о магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

But Elymas the magician (for so his name is translated) was opposing them, seeking to turn the proconsul away from the faith.

9 Н о Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

But Saul, who was also known as Paul, filled with the Holy Spirit, fixed his gaze on him,

10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

and said, “You who are full of all deceit and fraud, you son of the devil, you enemy of all righteousness, will you not cease to make crooked the straight ways of the Lord?

11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

Now, behold, the hand of the Lord is upon you, and you will be blind and not see the sun for a time.” And immediately a mist and a darkness fell upon him, and he went about seeking those who would lead him by the hand.

12 Т огава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

Then the proconsul believed when he saw what had happened, being amazed at the teaching of the Lord.

13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

Now Paul and his companions put out to sea from Paphos and came to Perga in Pamphylia; but John left them and returned to Jerusalem.

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

But going on from Perga, they arrived at Pisidian Antioch, and on the Sabbath day they went into the synagogue and sat down.

15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.

After the reading of the Law and the Prophets the synagogue officials sent to them, saying, “Brethren, if you have any word of exhortation for the people, say it.”

16 П авел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

Paul stood up, and motioning with his hand said, “Men of Israel, and you who fear God, listen:

17 Б ог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

The God of this people Israel chose our fathers and made the people great during their stay in the land of Egypt, and with an uplifted arm He led them out from it.

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

For a period of about forty years He put up with them in the wilderness.

19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

When He had destroyed seven nations in the land of Canaan, He distributed their land as an inheritance— all of which took about four hundred and fifty years.

20 С лед това им дава съдии до пророка Самуил.

After these things He gave them judges until Samuel the prophet.

21 П осле поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

Then they asked for a king, and God gave them Saul the son of Kish, a man of the tribe of Benjamin, for forty years.

22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".

After He had removed him, He raised up David to be their king, concerning whom He also testified and said, ‘ I have found David the son of Jesse, a man after My heart, who will do all My will.’

23 О т неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,

From the descendants of this man, according to promise, God has brought to Israel a Savior, Jesus,

24 с лед като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

after John had proclaimed before His coming a baptism of repentance to all the people of Israel.

25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

And while John was completing his course, he kept saying, ‘What do you suppose that I am? I am not He. But behold, one is coming after me the sandals of whose feet I am not worthy to untie.’

26 Б ратя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

“Brethren, sons of Abraham’s family, and those among you who fear God, to us the message of this salvation has been sent.

27 З ащото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.

For those who live in Jerusalem, and their rulers, recognizing neither Him nor the utterances of the prophets which are read every Sabbath, fulfilled these by condemning Him.

28 Б ез да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

And though they found no ground for putting Him to death, they asked Pilate that He be executed.

29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.

When they had carried out all that was written concerning Him, they took Him down from the cross and laid Him in a tomb.

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.

But God raised Him from the dead;

31 И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.

and for many days He appeared to those who came up with Him from Galilee to Jerusalem, the very ones who are now His witnesses to the people.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

And we preach to you the good news of the promise made to the fathers,

33 ч е Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

that God has fulfilled this promise to our children in that He raised up Jesus, as it is also written in the second Psalm, ‘ You are My Son; today i have begotten You.’

34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, обещани на Давида".

As for the fact that He raised Him up from the dead, no longer to return to decay, He has spoken in this way: ‘ I will give you the holy and sure blessings of David.’

35 З ащото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".

Therefore He also says in another Psalm, ‘ You will not allow Your Holy One to undergo decay.’

36 О баче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

For David, after he had served the purpose of God in his own generation, fell asleep, and was laid among his fathers and underwent decay;

37 А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.

but He whom God raised did not undergo decay.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,

Therefore let it be known to you, brethren, that through Him forgiveness of sins is proclaimed to you,

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

and through Him everyone who believes is freed from all things, from which you could not be freed through the Law of Moses.

40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

Therefore take heed, so that the thing spoken of in the Prophets may not come upon you:

41 " Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

‘ Behold, you scoffers, and marvel, and perish; For I am accomplishing a work in your days, A work which you will never believe, though someone should describe it to you.’”

42 К огато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

As Paul and Barnabas were going out, the people kept begging that these things might be spoken to them the next Sabbath.

43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

Now when the meeting of the synagogue had broken up, many of the Jews and of the God-fearing proselytes followed Paul and Barnabas, who, speaking to them, were urging them to continue in the grace of God. Paul Turns to the Gentiles

44 Н а следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.

The next Sabbath nearly the whole city assembled to hear the word of the Lord.

45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

But when the Jews saw the crowds, they were filled with jealousy and began contradicting the things spoken by Paul, and were blaspheming.

46 Н о Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

Paul and Barnabas spoke out boldly and said, “It was necessary that the word of God be spoken to you first; since you repudiate it and judge yourselves unworthy of eternal life, behold, we are turning to the Gentiles.

47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

For so the Lord has commanded us, ‘ I have placed You as a light for the Gentiles, That You may bring salvation to the end of the earth.’”

48 И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

When the Gentiles heard this, they began rejoicing and glorifying the word of the Lord; and as many as had been appointed to eternal life believed.

49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.

And the word of the Lord was being spread through the whole region.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

But the Jews incited the devout women of prominence and the leading men of the city, and instigated a persecution against Paul and Barnabas, and drove them out of their district.

51 А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

But they shook off the dust of their feet in protest against them and went to Iconium.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

And the disciples were continually filled with joy and with the Holy Spirit.