1 ( По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

Hear this, all peoples; Give ear, all inhabitants of the world,

2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

Both low and high, Rich and poor together.

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

My mouth will speak wisdom, And the meditation of my heart will be understanding.

4 Щ е поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

I will incline my ear to a proverb; I will express my riddle on the harp.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

Why should I fear in days of adversity, When the iniquity of my foes surrounds me,

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

Even those who trust in their wealth And boast in the abundance of their riches?

7 Н и един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

No man can by any means redeem his brother Or give to God a ransom for him—

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

For the redemption of his soul is costly, And he should cease trying forever—

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

That he should live on eternally, That he should not undergo decay.

10 З ащото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

For he sees that even wise men die; The stupid and the senseless alike perish And leave their wealth to others.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

Their inner thought is that their houses are forever And their dwelling places to all generations; They have called their lands after their own names.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

But man in his pomp will not endure; He is like the beasts that perish.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

This is the way of those who are foolish, And of those after them who approve their words. Selah.

14 Н азначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

As sheep they are appointed for Sheol; Death shall be their shepherd; And the upright shall rule over them in the morning, And their form shall be for Sheol to consume So that they have no habitation.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

But God will redeem my soul from the power of Sheol, For He will receive me. Selah.

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

Do not be afraid when a man becomes rich, When the glory of his house is increased;

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

For when he dies he will carry nothing away; His glory will not descend after him.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

Though while he lives he congratulates himself— And though men praise you when you do well for yourself—

19 П ак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

He shall go to the generation of his fathers; They will never see the light.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

Man in his pomp, yet without understanding, Is like the beasts that perish.