1 ( По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

(Către mai marele cîntăreţilor. Un psalm al fiilor lui Core.) Ascultaţi lucrul acesta, toate popoarele, luaţi aminte, toţi locuitorii lumii:

2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

mici şi mari, bogaţi şi săraci!

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

Gura mea va vorbi cuvinte înţelepte, şi inima mea are gînduri pline de judecată.

4 Щ е поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

Eu îmi plec urechea la pildele care îmi sînt însuflate, îmi încep cîntarea în sunetul arfei.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

Pentru ce să mă tem în zilele nenorocirii, cînd mă înconjoară nelegiuirea protivnicilor mei?

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

Ei se încred în avuţiile lor, şi se fălesc cu bogăţia lor cea mare.

7 Н и един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

Dar nu pot să se răscumpere unul pe altul, nici să dea lui Dumnezeu preţul răscumpărării.

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

Răscumpărarea sufletului lor este aşa de scumpă, că nu se va face niciodată.

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

Nu vor trăi pe vecie, nu pot să nu vadă mormîntul.

10 З ащото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

Da, îl vor vedea: căci înţelepţii mor, nebunul şi prostul deopotrivă pier, şi lasă altora avuţiile lor.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

Ei îşi închipuiesc că vecinice le vor fi casele, că locuinţele lor vor dăinui din veac în veac, ei, cari dau numele lor la ţări întregi.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

Dar omul pus în cinste nu dăinuieşte, ci este ca dobitoacele cari se taie.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

Iată ce soartă au ei, cei plini de atîta încredere, precum şi cei ce îi urmează, cărora le plac cuvintele lor. -

14 Н азначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

Sînt duşi ca o turmă în locuinţa morţilor, îi paşte moartea, şi în curînd oamenii fără prihană îi calcă în picioare: li se duce frumuseţa, şi locuinţa morţilor le este locaşul.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

Dar mie Dumnezeu îmi va scăpa sufletul din locuinţa morţilor, căci mă va lua supt ocrotirea Lui. -

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

Nu te teme cînd se îmbogăţeşte cineva, şi cînd i se înmulţesc vistieriile casei;

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

căci nu ia nimic cu el cînd moare: vistieriile lui nu se pogoară după el.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

Să se tot creadă omul fericit în viaţă, să se tot laude cu bucuriile pe cari şi le face,

19 П ак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

căci tot în locuinţa părinţilor săi va merge, şi nu va mai vedea lumina niciodată.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

Omul pus în cinste, şi fără pricepere, este ca dobitoacele pe cari le tai.