1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.

Pe cînd era Apolo în Corint, Pavel, dupăce a trecut prin ţinuturile de sus ale Asiei, a ajuns la Efes. Aici a întîlnit pe cîţiva ucenici,

2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.

şi le -a zis:,, Aţi primit voi Duhul Sfînt cînd aţi crezut?`` Ei i-au răspuns:,, Nici n'am auzit măcar că a fost dat un Duh Sfînt.``

3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.

Dar cu ce botez aţi fost botezaţi?`` le -a zis el. Şi ei au răspuns:,, Cu botezul lui Ioan.``

4 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.

Atunci Pavel a zis:,, Ioan a botezat cu botezul pocăinţei, şi spunea norodului să creadă în Celce venea după el, adică în Isus.``

5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

Cînd au auzit ei aceste vorbe, au fost botezaţi în Numele Domnului Isus.

6 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.

Cînd şi -a pus Pavel mînile peste ei, Duhul Sfînt S'a pogorît peste ei, şi vorbeau în alte limbi, şi prooroceau.

7 И те всички бяха около дванадесет мъже.

Erau cam doisprezece bărbaţi de toţi.

8 И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.

În urmă, Pavel a intrat în sinagogă, unde vorbea cu îndrăzneală. Timp de trei luni a vorbit cu ei despre lucrurile privitoare la Împărăţia lui Dumnezeu, şi căuta să înduplece pe cei ce -l ascultau.

9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

Dar, fiindcă unii rămîneau împietriţi şi necredincioşi, şi vorbeau de rău Calea Domnului înaintea norodului, Pavel a plecat dela ei, a despărţit pe ucenici de ei, şi a învăţat în fiecare zi pe norod în şcoala unuia numit Tiran.

10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.

Lucrul acesta a ţinut doi ani, aşa că toţi ceice locuiau în Asia, Iudei şi Greci, au auzit Cuvîntul Domnului.

11 П ри това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;

Şi Dumnezeu făcea minuni nemaipomenite prin mînile lui Pavel;

12 д отолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

pînă acolo că peste cei bolnavi se puneau basmale sau şorţuri, cari fuseseră atinse de trupul lui, şi -i lăsau boalele, şi ieşeau afară din ei duhurile rele.

13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

Nişte exorcişti Iudei, cari umblau din loc în loc, au încercat să cheme Numele Domnului Isus peste ceice aveau duhuri rele, zicînd:,, Vă jur pe Isus, pe care -L propovăduieşte Pavel, să ieşiţi afară!``

14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

Ceice făceau lucrul acesta, erau şapte feciori ai lui Sceva, un preot Iudeu din cei mai de seamă.

15 Н о веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

Duhul cel rău le -a răspuns:,, Pe Isus Îl cunosc, şi pe Pavel îl ştiu; dar voi, cine sînteţi?``

16 И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

Şi omul, în care era duhul cel rău, a sărit asupra lor, i -a biruit pe amîndoi, şi i -a schingiuit în aşa fel, că au fugit goi şi răniţi din casa aceea.

17 И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

Lucrul acesta a fost cunoscut de toţi Iudeii, de toţi Grecii cari locuiau în Efes, şi i -a apucat frica pe toţi: şi Numele Domnului Isus era proslăvit.

18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

Mulţi din cei ce crezuseră, veneau să mărturisească şi să spună ce făcuseră.

19 М нозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.

Şi unii din cei ce făcuseră vrăjitorii, şi-au adus cărţile, şi le-au ars, înaintea tuturor: preţul lor s'a socotit la cincizeci de mii de arginţi.

20 Т ака силно растеше и преодоляваше Господнето учение.

Cu atîta putere se răspîndea şi se întărea Cuvîntul Domnului.

21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.

Dupăce s'au petrecut aceste lucruri, Pavel şi -a pus de gînd să se ducă la Ierusalim, trecînd prin Macedonia şi Ahaia.,, Dupăce voi merge acolo``, îşi zicea el,,, trebuie să văd şi Roma.``

22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.

A trimes în Macedonia pe doi din ajutoarele lui, pe Timotei şi Erast, iar el a mai rămas cîtăva vreme în Asia.

23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.

Pe vremea aceea, s'a făcut o mare turburare cu privire la Calea Domnului.

24 З ащото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

Un argintar, numit Dimitrie, făcea temple de argint de ale Dianei, şi aducea lucrătorilor săi nu puţin cîştig cu ele.

25 к ато събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

I -a adunat la un loc, împreună cu cei de aceeaş meserie, şi le -a zis:,, Oamenilor, ştiţi că bogăţia noastră atîrnă de meseria aceasta;

26 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.

şi vedeţi şi auziţi că Pavel acesta, nu numai în Efes, dar aproape în toată Asia, a înduplecat şi a abătut mult norod, şi zice că zeii făcuţi de mîni nu sînt dumnezei.

27 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.

Primejdia, care vine din acest fapt, nu este numai că meseria noastră cade în dispreţ; dar şi că templul marei zeiţe Diana este socotit ca o nimica, şi chiar măreţia aceleia, care este cinstită în toată Asia şi în toată lumea, este nimicită.``

28 К ато чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!

Cuvintele acestea i-au umplut de mînie, şi au început să strige:,, Mare este Diana Efesenilor!``

29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.

Toată cetatea s'a tulburat. Au năvălit cu toţii într-un gînd în teatru, şi au luat cu ei pe Macedonenii Gaiu şi Aristarh, tovarăşii de călătorie ai lui Pavel.

30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.

Pavel voia să vină înaintea norodului, dar nu l-au lăsat ucenicii.

31 Т ака някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

Chiar şi unii din mai marii Asiei, cari -i erau prieteni, au trimes la el să -l roage să nu se ducă la teatru.

32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.

Unii strigau una, alţii alta, căci adunarea era în învălmăşală, şi cei mai mulţi nici nu ştiau pentruce se adunaseră.

33 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

Atunci au scos din norod pe Alexandru, pe care Iudeii îl împingeau înainte. Alexandru a făcut semn cu mîna, şi voia să se apere înaintea norodului.

34 Н о като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!

Dar cînd l-au cunoscut că este Iudeu, au strigat toţi într'un glas, timp de aproape două ceasuri:,, Mare este Diana Efesenilor!``

35 Т огава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?

Totuş logofătul a potolit norodul, şi a zis:,, Bărbaţi Efeseni, cine este acela care nu ştie că cetatea Efesenilor este păzitoarea templului marei Diane şi a chipului ei căzut din cer?

36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

Fiindcă nimeni nu poate să tăgăduiască lucrul acesta, trebuie să vă potoliţi, şi să nu faceţi nimic cu pornire nechibzuită.

37 З ащото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

Căci aţi adus aici pe oamenii aceştia, cari nu sînt vinovaţi nici de jăfuirea templului, nici de hulă împotriva zeiţei noastre.

38 П рочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

Deci, dacă în adevăr, Dimitrie şi meşterii lui au să se plîngă împotriva cuiva, sînt zile de judecată, şi sînt dregători; să se pîrască unii pe alţii.

39 Н о ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

Dar dacă umblaţi după altceva, se va hotărî într'o adunare legiuită.

40 З ащото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.

Noi, de fapt, sîntem în primejdie să fim învinuiţi de răscoală pentru cele întîmplate astăzi, căci n'avem nici un temei, ca să putem îndreptăţi zarva aceasta.``

41 И като рече това, разпусна събранието.

După aceste cuvinte, a dat drumul adunării.