1 К акто сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

Cum nu se potrivesc zăpada vara, şi ploaia în timpul secerişului, aşa nu se potriveşte slava pentru un nebun.

2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

Cum sare vrabia încoace şi încolo şi cum sboară rîndunica, aşa nu nimereşte blestemul neîntemeiat. -

3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

Biciul este pentru cal, frîul pentru măgar, şi nuiaua pentru spinarea nebunilor. -

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

Nu răspunde nebunului după nebunia lui, ca să nu semeni şi tu cu el. -

5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

Răspunde însă nebunului după nebunia lui, ca să nu se creadă înţelept. -

6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

Celce trimete o solie printr'un nebun, îşi taie singur picioarele, şi bea nedreptatea. -

7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

Cum sînt picioarele ologului, aşa este şi o vorbă înţeleaptă în gura unor nebuni. -

8 К акто оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

Cum ai pune o piatră în praştie, aşa este cînd dai mărire unui nebun. -

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

Ca un spin care vine în mîna unui om beat, aşa este o vorbă înţeleaptă în gura nebunilor. -

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

Ca un arcaş care răneşte pe toată lumea, aşa este celce tocmeşte pe nebuni şi pe întîii veniţi. -

11 К акто кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

Cum se întoarce cînele la ce a vărsat, aşa se întoarce nebunul la nebunia lui. -

12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

Dacă vezi un om care se crede înţelept, poţi să ai mai multă nădejde pentru un nebun decît pentru el. -

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

Leneşul zice:,, Afară este un leu, pe uliţe este un leu!

14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

Cum se învîrteşte uşa pe ţîţînile ei, aşa se învîrteşte leneşul în patul lui.

15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

Leneşul îşi vîră mîna în blid, şi -i vine greu s'o ducă iarăş la gură. -

16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

Leneşul se crede mai înţelept decît şapte oameni cari răspund cu judecată.

17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

Un trecător care se amestecă într'o ceartă care nu -l priveşte, este ca unul care apucă un cîne de urechi.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

Ca nebunul care aruncă săgeţi aprise şi ucigătoare,

19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

aşa este omul care înşală pe aproapele său, şi apoi zice:,, Am vrut doar să glumesc!`` -

20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

Cînd nu mai sînt lemne, focul se stinge; şi cînd nu mai este niciun clevetitor, cearta se potoleşte.

21 К акто са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

După cum cărbunele face jăratic, şi lemnul foc, tot aşa şi omul gîlcevitor aprinde cearta.

22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

Cuvintele clevetitorului sînt ca nişte prăjituri, alunecă pînă în fundul măruntaielor. -

23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

Ca zgura de argint pusă pe un ciob de pămînt, aşa sînt buzele aprinse şi o inimă rea.

24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

Celce urăşte se preface cu buzele lui, şi înlăuntrul lui pregăteşte înşelăciunea.

25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

Cînd îţi vorbeşte cu glas dulce, nu -l crede, căci şapte urîciuni sînt în inima lui.

26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

Chiar dacă-şi ascunde ura în prefăcătorie, totuş răutatea lui se va descoperi în adunare. -

27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Cine sapă groapa altuia cade el în ea, şi piatra se întoarce peste cel ce o prăvăleşte.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.

Limba mincinoasă urăşte pe cei pe cari -i doboară ea, şi gura linguşitoare pregăteşte pieirea. -